ESG движението трябва да изясни, че зад него не стои идеология

Привържениците на по-екологично и социално отговорните модели на капитализма имат надмощие през последните години. В САЩ обаче те се сблъскаха със сериозна реакция: политици от червените (републикански – бел. прев.) щати се опитаха да включат в черен списък банки и мениджъри на активи, за които смятат, че бойкотират изкопаемите горива; марки, включително Bud Light и Target, са атакувани заради техния маркетинг към ЛГБТ+ потребители; а някои републикански кандидати направиха така наречената „война срещу събуждането“ централна в своите президентски кампании за изборите през 2024 г.

Въпросната реакция постави много компании и инвеститори в нежелана и понякога скъпа светлина на прожекторите, но постига по-малко, отколкото се надяваха нейните поддръжници. Мерките против ESG (съобразяването с екологичните, социалните и управленските фактори – бел. прев.) бяха преустановени или смекчени в няколко ръководени от републиканците щати, а новосформираните инвестиционни фондове, игнориращи ESG, събраха незначителни суми. Междувременно ръстът на предложенията от консервативни акционери на тазгодишните общи събрания спихна, като позицията срещу ESG събра само 2,6 процента подкрепа, според доставчика на данни Sustainable Investments Institute (SII). Извън САЩ реакцията има още по-малко въздействие.

Въпреки това има признаци, че убеждението на мениджърите на активи, че социалното и екологично управление трябва да бъде част от техните мандати, е разколебано на фона на натиска отдясно, пише Financial Times в редакционен коментар. Анализът на SII за тазгодишния сезон на гласувания на общите събрания в САЩ установи, че по-малко от една четвърт от акционерите подкрепят резолюции, призоваващи за повече действия по отношение на климатичните промени или правата на човека, което е рязко намаление спрямо 2022 г. Слабата подкрепа за екологичните резолюции на събранията на ExxonMobil и Chevron вероятно е свързана и със скока на акциите на енергийните компании, след като Русия нахлу в Украйна.

Част от това може би отразява твърденията на големите инвеститори, че твърде много предложения от акционерите активисти са прекалено тесни. Но сдържаността на мениджърите на активи относно подобни предложения рискува да подхрани обществения скептицизъм относно тяхната екологична и социална реторика.

Предстоят съществени дебати относно търговската, практическата и моралната роля, която бизнесът и финансите трябва да играят при справянето с екологичните и обществените предизвикателства. Но тъй като и привържениците на ESG, и неговите противници претърпяха неуспехи, е време да започнем да мислим как да изтласкаме тези дебати встрани от политическото противопоставяне по оста ляво-дясно.

Бизнес лидерите, изкушени да предприемат „зелено снишаване“ - надявайки се да избегнат спорните въпроси - трябва вместо това да излязат с по-уверени аргументи, ако вярват, че основните принципи на капитализма на заинтересованите страни и ESG инвестирането са просто добър бизнес. Разходите за предизвикани от климата смущения, непокорни служители или скандали във веригата за доставки са реални. Работата за намаляване на подобни рискове, като същевременно се отговаря на исканията за реакция от страна на бизнеса, не е ляв дневен ред.

Самото ESG инвестиране си остава порочно универсално, опитващо се да обхване твърде много проблеми в един продаваем акроним; има аргумент за разчленяването му на отделни елементи. Успехът, който неговите опоненти постигнаха, изтъквайки неговите противоречия и лицемерия, трябва да насърчи поддръжниците му да помислят как то се оказа толкова уязвимо за атаки. Той също така трябва да ги подтикне да се фокусират отново върху основните отговорности, които компаниите имат към своите служители, планетата и хората, които притежават акциите им.

Правенето на това по начин, който признава недостатъците на ESG и търси допирни точки между неговите критици отляво и отдясно, все още може да спаси жизненоважния дебат за мястото на бизнеса в света извън крайностите на американските партизански битки. Но вярващите в по-чисти, по-справедливи и по-устойчиви форми на капитализъм трябва да направят повече, за да докажат, че са водени от дългосрочните интереси на своите компании, а не от идеология.