Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) изразява принципна подкрепа за проекта на Закона за държавния бюджет за 2023 г., но отправя препоръки и предложения по текста. Това се посочва в становище на Съюза до вицепремиера и министър на външните работи и председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) Мария Габриел, съобщиха от пресцентъра на ССИ.
В становището се посочва, че инфлационният процес остава един от основните проблеми за българската икономика. „Ограничаването на разходите за социални плащания е един от основните фактори, които ще спомогнат за значително намаляване на инфлацията и съответно за фискалния риск. В планираните разходи за 2023 г. трябва да се вземе предвид ниската усвояемост на средствата по оперативни програми и Плана за възстановяване и устойчивост. До голяма степен забелязваме и едно надценяване на законодателния капацитет на Народното събрание, касаещо пряко и втория транш от 1,4 млрд. лв. по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), който при предоговаряне и забавяне може да пристигне едва в 2024 г., а не тази година, както се очаква“, пише в становището на ССИ.
„Основните рискове, касаещи изпълнение на консолидирания бюджет, са свързани със свръхоптимизма в приходната част, която е базирана на допусканията за растеж от 1,8 на сто при наличие на глобална несигурност, отрицателен растеж в Еврозоната и основния ни търговски партньор - Германия. Тези фактори неизбежно ще повлияят отрицателно върху външното търсене (нетния експорт) и оттам върху статистическото изражение на размера на БВП, респективно потреблението и приходите от ДДС в бюджета“, се посочва още в документа.
Според Съюза „следва да се отчетат възможни рискове по линия на разходите като: подценяване на социални разходи; нови миграционни вълни, породени от потенциално ескалиране на конфликта в Украйна; ново проявление на енергийната криза, съпътствана от продължаване нуждата от механизми за енергийни компенсации при евентуални флуктуации на цената на електрическата енергия и газа; продоволствени предизвикателства в региона и съседните ни страни“.
„Изключително важно за нас е осъществяването на конкретни политики и икономически мерки за увеличаване на приходната част на държавния бюджет, които да не се основават единствено на данъчно-осигурителните постъпления, т. е. събираемостта на данъците да не е единственият източник за бюджетни приходи. Политика, която може да допринесе положително за приходната част на бюджета е, например, предприемането на реални, своевременни действия за противодействие и борба с корупцията на всички нива, не само в държавната сфера, но и в бизнес отношенията“, посочват от ССИ.
В становището се допълва, че предложеният бюджет не предлага отговор на новата икономическа среда на рецесия в голяма част от ЕС и ниския икономически растеж в България. „В настоящия законопроект отново не е застъпена политика на увеличаване на публичните инвестиции и запазване на мерките, които насърчават инвестициите и растежа. Основният проблем пред икономиката в насърчаването на инвестициите би могъл да се преодолее като се преустанови практиката да се прехвърлят инвестиционни разходи в потребление и се създаде нова ясна рамка за публичните инвестиции и как те ще се реализират в партньорство с частния сектор“, смятат от ССИ.
„Като препоръка предлагаме в средносрочен план реализиране на административна реформа, чиито цели да се състоят в подобряване на ефективността на публичните разходи, намаляването на административното бреме, отваряне и прозрачност на национални и местни власти - все процеси, които във времето да доведат до оптимизиране на функционирането на държавната сфера в полза на бизнес и граждани“, се допълва още в становището.
НСТС ще проведе извънредно заседание в понеделник, съобщиха по-рано от пресслужбата на Министерския съвет. Дневният ред на заседанието включва три точки: Проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г.; Проект на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г.; Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. Заседанието на НСТС ще се председателства от вицепремиера Мария Габриел, а в него ще вземе участие и министър-председателят акад. Николай Денков.
/БТА/


България в огнената карта на Европа: 2026 г. показва колко далеч вече стига рискът от пожарите
ЕС губи близо една четвърт от пречистената вода заради течове
НАП и КЗП отчетоха близо 38 хиляди проверки за спазването на закона за еврото
Българската индустрия се разминава с европейския ръст: производството спада с 2,6% за година
ИПИ: Малко специалисти по здравни грижи работят в някои общини във Варненско
Големите корпорации купиха политическо влияние. Сега идва сметката
Уорш има по-сериозни проблеми от трудното начало във Фед
Все повече страни забраняват социалните мрежи за деца - но има ли ефект?
SpaceX премина първата забрана за продажба на акции с рали от $500 млрд.
Найджъл Фараж очаква лесна победа, но умората от него расте
Mercedes-Maybach S680, направен за ЛеБрон Джеймс, се продава
Изпреварил времето си: Пророческото семейно комби на Ford
Защо шофьори на BMW не дават мигач
Роботите на Hyundai правят чудеса при паркиране
Защо производителите крият дръжките на задните врати
Неочакван обрат при разследването на атентата срещу италиански журналист
Алесандра Амброзио получи приказно предложение за брак
ЦСКА се промъкна до плейоф на ЛЕ след загуба с 1:3 от Макаби Тел Авив
София сред най-евтините европейски градове за уикенд туризъм
преди 3 години Рейгън казва: "Спад това е, когато вашият съсед загуби работата си. Застой това е, когато загубите вашата. Възстановяване е, когато Джими Картър загуби своята" отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Стълбовете на икономическата политика на Рейгън включват увеличаване на разходите за отбрана, балансиране на федералния бюджет и забавяне на растежа на държавните разходи, намаляване на федералния данък върху доходите и данъка върху капиталовите печалби, намаляване на държавното регулиране и затягане на паричното предлагане с цел намаляване на инфлацията. отговор Сигнализирай за неуместен коментар