Ако изборите бяха в началото на юли, ГЕРБ-СДС биха получили 26,4% подкрепа на избирателите, а ПП-ДБ - 21,8 на сто. „Възраждане“ и ДПС щяха да са със почти сходни позиции, съответно с подкрепа от 14,9% и 14,5%. БСП остава на пето място с 9,7%, „Има такъв народ“ би събрала 4,3%, а „Български възход“ - 2%.
Изводите са от редовното ежемесечно независимо изследване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено от 29 юни - 9 юли сред 809 пълнолетни българи.
Социолозите посочват, че сред останалите партии и коалиции личат „Левицата“, ВМРО и др. Тепърва в спонтанни въпроси ще проличава по-ясно и влиянието на политическа формация на Иван Гешев. Изрични въпроси показват ниша от няколко процента (което се потвърждава, например, и в данните за личното доверие), но тепърва ще се виждат резултатите от прякото състезание с останалите партии.
От "Галъп" напомнят, че данните не са прогноза за изборен резултат, а редовен мониторинг. Сравненията кой печели и кой губи в електорален план от конструкцията между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ дават възможност да се заключи, че ГЕРБ засега не показва видими щети. Колкото до съотношението ПП и ДБ, то се запазва на ниво от около 3 към 1 декларативна подкрепа.
Данни: Галъп интернешънъл
Изследването показва, че нежеланието за предсрочни избори поддържа толерантността към правителството. Като цяло нивата на доверие в институциите на законодателната и изпълнителната власт се запазват традиционно ниски. Структурата на доверието в личности също остава без особена динамика. В партийната класация като че ли личи отваряне на „ножицата“ между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, констатират социолозите.
След тримесечна работа доверието в парламента е 15,3%, а недоверието – 77,1%. Правителството пък стартира без обичайния стартов кредит на доверие и след месец работа отчита 16,6% доверие сред пълнолетните българи и 69,7% недоверие. Подобен дял на обществено доверие е в рамките на нормата у нас, а подобно отношение към двете институции имаше и преди последните три динамични за политиката в страната години. Факт е обаче, че в изследователската практика на агенцията в последните десетилетия,всеки старт на ново правителство обикновено води и до различен по величина скок в доверието към институцията. Този път, на практика, такъв няма и данните са сходни с тези от последните месеци.
Очаквано, електоратите на партиите в управляващото мнозинство са по-благоразположени, както към правителството, така и към парламента. Привържениците на партиите от опозицията изразяват доста по-сериозна критичност.
Хипотезата за оставка на правителството не събира широка обществена подкрепа – 36% от запитаните са съгласни, че сегашното правителство трябва да подаде оставка. Но пък и тези, които се противопоставят на идеята за оставка, не са много повече – 39,1%. Една четвърт от пълнолетните българи не могат да преценят. Българите сякаш още се колебаят в отношението си към нестандартната за страната власт, но са склонни да дадат шанс на трудно сформиралото се ново правителство – с известно облекчение, но без видим възторг.
Потвърждение за това са регистрираните от „Галъп интернешънъл болкан“ нагласи по индикатора за нови предсрочни парламентарни избори – 30,1% смятат, че те са необходими, но близо една втора от запитаните у нас са на обратното мнение. За 23,8% е трудно да преценят. Очаквано, отговорите на респондентите силно се различават според електоралните им предпочитания. Най-остро за бърза смяна на властта се обявяват привържениците на „Възраждане“.
Най-популярна политическа фигура в страната по този критерий остава президентът Румен Радев, макар политическата ситуация в последните три години да застраши позициите му. С по-видими нива на доверие в момента на общия фон е и външният министър Мария Габриел, която трябва да стане премиер след девет месеца управление на сегашното правителство според споразумението. Тя вероятно ползва и „бонуса“ доверие, който еврокомисарският пост носи. Доверието към Николай Денков като премиер също не показва обичайния за такъв пост рестарт и не надвишава нивата от последните месеци на служебния премиер Гълъб Донев. Разбира се, идните месеци ще покажат на какви нива ще се установи доверието в сегашния премиер. По правило отскок може да се очаква в първите месеци, но след това обикновено идва ерозия.
Данните не бива да се приемат като класация – влияние оказват нивата на разпознаваемост, продължителността на политическата кариера, спецификата на заемания пост.


Европа закъсня с мерките за Черно море, послания на Фон дер Лайен са закъснели
Евростат: Все повече украинци получават временна закрила в България
Тежките верижни катастрофи на "Тракия" през годините
Поптодорова обясни какво е значението на посещението на Урсула фон дер Лайен във Варна
Говорител на ЕК: Бъдещият център за наблюдение на Черно море се очаква да бъде готов догодина
В България е Ден на национален траур заради загиналите на "Тракия"
Учениците не могат да откриват сами знания, които още не притежават
Първите десет изгубени години след края на комунизма още тежат на България
Иран превърна павилиона си на COP31 в изложба за убитите 120 ученици в Минаб
Обществените нагласи спрямо Израел в Америка се обръщат
Това Porsche 924 е първата полицейска суперкола в Дубай
Шакил О'Нийл си купи три Rolls-Royce-а заради наранено его
Боядисването на това Bentley Continental GT отнема 56 часа
Mercedes дава още 10-15 години живот на ДВГ
Какви рискове крие дистанционното стартиране на двигателя
Как Русия може да тества член 5 на НАТО?
Съдбовен ноември за 5 зодии
Омбудсманът иска законови гаранции заради автоматизираната система за решенията на ТЕЛК
Родилка изгуби половината от кръвта си след раждане у дома с "акушерка" без лиценз
Учени търсят алтернативи на захарта от ново поколение с помощта на ИИ