Ако изборите бяха в началото на юли, ГЕРБ-СДС биха получили 26,4% подкрепа на избирателите, а ПП-ДБ - 21,8 на сто. „Възраждане“ и ДПС щяха да са със почти сходни позиции, съответно с подкрепа от 14,9% и 14,5%. БСП остава на пето място с 9,7%, „Има такъв народ“ би събрала 4,3%, а „Български възход“ - 2%.
Изводите са от редовното ежемесечно независимо изследване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено от 29 юни - 9 юли сред 809 пълнолетни българи.
Социолозите посочват, че сред останалите партии и коалиции личат „Левицата“, ВМРО и др. Тепърва в спонтанни въпроси ще проличава по-ясно и влиянието на политическа формация на Иван Гешев. Изрични въпроси показват ниша от няколко процента (което се потвърждава, например, и в данните за личното доверие), но тепърва ще се виждат резултатите от прякото състезание с останалите партии.
От "Галъп" напомнят, че данните не са прогноза за изборен резултат, а редовен мониторинг. Сравненията кой печели и кой губи в електорален план от конструкцията между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ дават възможност да се заключи, че ГЕРБ засега не показва видими щети. Колкото до съотношението ПП и ДБ, то се запазва на ниво от около 3 към 1 декларативна подкрепа.
Данни: Галъп интернешънъл
Изследването показва, че нежеланието за предсрочни избори поддържа толерантността към правителството. Като цяло нивата на доверие в институциите на законодателната и изпълнителната власт се запазват традиционно ниски. Структурата на доверието в личности също остава без особена динамика. В партийната класация като че ли личи отваряне на „ножицата“ между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, констатират социолозите.
След тримесечна работа доверието в парламента е 15,3%, а недоверието – 77,1%. Правителството пък стартира без обичайния стартов кредит на доверие и след месец работа отчита 16,6% доверие сред пълнолетните българи и 69,7% недоверие. Подобен дял на обществено доверие е в рамките на нормата у нас, а подобно отношение към двете институции имаше и преди последните три динамични за политиката в страната години. Факт е обаче, че в изследователската практика на агенцията в последните десетилетия,всеки старт на ново правителство обикновено води и до различен по величина скок в доверието към институцията. Този път, на практика, такъв няма и данните са сходни с тези от последните месеци.
Очаквано, електоратите на партиите в управляващото мнозинство са по-благоразположени, както към правителството, така и към парламента. Привържениците на партиите от опозицията изразяват доста по-сериозна критичност.
Хипотезата за оставка на правителството не събира широка обществена подкрепа – 36% от запитаните са съгласни, че сегашното правителство трябва да подаде оставка. Но пък и тези, които се противопоставят на идеята за оставка, не са много повече – 39,1%. Една четвърт от пълнолетните българи не могат да преценят. Българите сякаш още се колебаят в отношението си към нестандартната за страната власт, но са склонни да дадат шанс на трудно сформиралото се ново правителство – с известно облекчение, но без видим възторг.
Потвърждение за това са регистрираните от „Галъп интернешънъл болкан“ нагласи по индикатора за нови предсрочни парламентарни избори – 30,1% смятат, че те са необходими, но близо една втора от запитаните у нас са на обратното мнение. За 23,8% е трудно да преценят. Очаквано, отговорите на респондентите силно се различават според електоралните им предпочитания. Най-остро за бърза смяна на властта се обявяват привържениците на „Възраждане“.
Най-популярна политическа фигура в страната по този критерий остава президентът Румен Радев, макар политическата ситуация в последните три години да застраши позициите му. С по-видими нива на доверие в момента на общия фон е и външният министър Мария Габриел, която трябва да стане премиер след девет месеца управление на сегашното правителство според споразумението. Тя вероятно ползва и „бонуса“ доверие, който еврокомисарският пост носи. Доверието към Николай Денков като премиер също не показва обичайния за такъв пост рестарт и не надвишава нивата от последните месеци на служебния премиер Гълъб Донев. Разбира се, идните месеци ще покажат на какви нива ще се установи доверието в сегашния премиер. По правило отскок може да се очаква в първите месеци, но след това обикновено идва ерозия.
Данните не бива да се приемат като класация – влияние оказват нивата на разпознаваемост, продължителността на политическата кариера, спецификата на заемания пост.


Район "Одесос" във Варна с амбициозна задача да засади 435 дървета
Филип Буков няма да получи хонорар като водещ на концерта за Деня на Варна
Предлагат родните нацисти да чистят улиците във Варна, както непалците
Спипаха петима във Варна и региона с наркотици
16-та клубна изложба на Модел клуб – Варна представя впечатляващи макети
Почина Хироши Окуда, който настояваше Toyota да направи Prius и RAV4
Руското черноморско пристанище Новоросийск гори, показват данни на НАСА
Н. Вълканов: „Справедливата цена“ - риск за избора на потребителя
Трафикът по река Рейн на практика е спрян заради рекордната суша
Римейк на Тито: Вучич показа, че може да има добри връзки и с Киев, и с Москва
Вече се случва: петролен гигант смени бензиностанция със зарядни за ЕV
Mercedes-AMG готви чудовищен SUV с над 1100 конски сили
Производител на трактори постави рекорд за скорост
Skoda остави Octavia без ръчни скорости на основен пазар
Toyota призна: Не можем да се сравняваме по цени с китайците
Ако “Топлофикация София” фалира, електропреносната мрежа няма да издържи
“Сребърна“ на критичния минимум: Пеликаните отказват да гнездят
Средната заплата в България достигна 1444 евро
Магия на свещи: Боби Вълчев с джаз спектакъл в Античния театър