Колко близо до разпад е Белгия?

Рискът Белгия да се разпадне става все по-осезаем, пише Politico.

Страната, в която се намират висшите институции на Европейския съюз (ЕС) и централата на НАТО, отдавна има нефункциониращ национален политически живот. Тя държи световния рекорд за най-дълго време за съставяне на правителство по време на коалиционни преговори - над 500 дни.

Сега напрежението между холандоговорящата Фландрия на север и френскоговорящата Валония в южната част на страната заплашва да прерасне в по-сериозна криза, пише Politico.

През 2024 г. в страната трябва да се проведат избори. Според проучване на медията крайнодясната партия Vlaams Belang, която се стреми към независимост на Фландрия, сега е най-голямата политическа сила в страната с около 22% от гласовете.

Том ван Грикен, който застана начело на партията, когато е бил само на 28 години, и който е ключът към успеха ѝ, е твърд в плановете си за независимост, ако спечели вота. „Вярваме, че Белгия е насилствен брак“, коментира той пред Politico. „Ако се стигне до развод, ще го обсъдим като възрастни. Трябва да стигнем до подредено разделяне. Ако те не седнат на масата с нас, ние ще го направим едностранно“, допълва той.

За много от 12,6 млн. население на страната евентуалното ѝ разпадане ще е изненада. Споровете между фламандския север и френскоговорящия юг охладняха през последните години. Фландрия получи езиковите права и политическите компетенции, които искаше. В рамките на федералната държава Белгия регионите вече имат широки правомощия по отношение на образованието, селскостопанската политика и транспортът.

Това обаче не доведе до сериозен скок, което насърчава лидерите на Vlaams Belang да не разчитат само на политиката за независимост, за да наберат подкрепа.

Възход на дясното

В целия ЕС в последните месеци има възход на крайната десница, тъй като блокът не се справя с нелегалната миграция, бавния растеж и високата инфлация. Популистките и антисистемните партии печелят подкрепа точно в такива моменти.

Белгия е една от европейските страни, които се сблъскват с голям приток на търсещи убежище, като броят на пристигащите е подобен на броя им по времето на миграционната криза от 2015 г.

Във Фландрия миграцията се смята за грижа номер едно за избирателите, според скорошно проучване. „За Vlaams Belang миграцията е водеща тема, а това е много важно за фламандските избиратели“, коментира Николас Бутека, доцент в университета в Гент. „Това е основната причина за техния успех“, посочва той.

За Барт де Вевер, президент на фламандската националистическа партия N-VA, „същата тенденция се случва в цяла Европа в момента“. Има „вълна от огромно безпокойство“ сред гражданите, които се чувстват „икономически изоставени от собствените си елити“, коментира той пред медията.

„Колкото и несправедливо да ви се струва, крайната десница печели“, допълва той. В социологическите проучвания неговата партия N-VA сега е втората по големина във Фландрия след Vlaams Belang.

Потенциалните гласоподаватели за Vlaams Belang виждат миграцията като най-важния политически въпрос, следван от данъците и икономиката. Реформата на белгийската държава е значително по-малко важна за тях, според изследването на Politico.

Белгия е създадена по хаотичен, непланиран начин — en stoemelings, на брюкселски диалект. Грикен признава обаче, че не всеки от неговите избиратели може да бъде емоционално развълнуван от идеята за независимост на Фландрия.

„Не че хората не знаят. Това е първа точка от нашата програма. Знам обаче че никой, който е против независимостта, няма да гласува за моята партия или за N-VA“, казва още той.

Път към развода

Стратегията на Ван Грикен е партията му да стане най-голямата във Фландрия на изборите догодина, което ще му даде прерогатив да избира своя коалиционен партньор за фламандското правителство. В идеалния случай за него това би била партията N-VA.

След това фламандското правителство ще издаде декларация за суверенитет, за да принуди френскоговорящите коалиционни партньори да преговарят за края на Белгия, както съществува в момента.

Има обаче някои препятствия, дори Ван Грикен да спечели. В рамките на N-VA има ожесточено несъгласие дали да се състави правителство с Vlaams Belang. Дори N-VA да направи съдбоносната стъпка да се обедини с крайната десница, френскоговорящата страна на белгийската политика вероятно няма да се появи на масата за преговори, поне в началото.

Каквото и да се случи догодина, то ще създаде допълнителна политическа нестабилност в Белгия и това само по себе си би могло да помогне за насърчаване на каузата за независимост.

Белгийският премиер Александер де Кроо, който в момента ръководи трудна коалиция от седем партии, дойде на власт след изборите през 2019 г. Вотът беше последван от мъчително 500-дневно търсене на коалиционно споразумение и оттогава Де Кроо се затруднява да удържа управляващите партии на една и съща страница по ключови въпроси.

Отливът на подкрепа за партиите в центъра ще направи формирането на национално коалиционно правителство още по-трудно. Иван де Вадер, опитен политически репортер, написал няколко книги за белгийската политика, се опасява, че това ще създаде порочен кръг. „За мен това, което ще се случи на федерално ниво, е много по-експлозивно, защото има риск от тотална блокада на политическите институции“, коментира той.

Ван Грикен посочва обаче, че Белгия се разпада и в основата на проблема не е съществуването на фламандска партия, а това, че страната не работи. Това е и предпоставката за създаването на фламандската партия, заключава той.