Пазарният фундаментализъм на републиканците отстъпва пред заплахата от Китай

В Камарата на представителите на Конгреса на САЩ, когато републиканците са мнозинство, председателството на комисията по финансови услуги (HFSC) е сред най-желаните. Тайнствената, но жизненоважна задача на HFSC да регулира Wall Street прави политическите противоречия редки, пише за Financial Times Орън Кас, изпълнителен директор на консервативния аналитичен център American Compass.

Това е роля, на която конгресменът Патрик Макхенри се наслаждаваше доскоро. Но още в първата си година като председател той внезапно обяви оттеглянето си от Конгреса, което (консервативната – бел. прев.) Fox News приветства наскоро със заглавието “Срамното последно издихание на един неефективен конгресмен“.

Въпросното издихание е твърдото противопоставяне на Макхенри на двупартийното законодателство, което би изисквало американските компании да уведомяват Министерството на финансите преди да инвестират в чувствителни технологии в Китай. По традиция подобно противопоставяне би сложило край на темата. Когато председател на републиканска комисия каже „не“ на законопроект в нейния ресор, Републиканската партия го отхвърля. Когато законопроектът цели да обремени Wall Street, републиканският председател на HFSC обикновено може да разчита, че колегите му ще приветстват неговата обструкция.

Така че Макхенри изглежда не е положил много усилия да подготви убедителна защита на позицията си. „За да се противопоставим на държавната икономика на Китай, ни трябват повече частни инвестиции, а не по-малко“, написа той до финансовия министър Джанет Йелън. „И ако наистина сме разтревожени от китайските технологични компании, бихме искали възможно най-много американци да ги управляват, да разпространяват западните стандарти и да спазват законите на САЩ.“

Аргументът изглежда странен, предполагайки, че американските инвестиции в Китай подкопават, вместо да укрепват Китайската комунистическа партия (ККП), която вече упражнява строг контрол върху капиталовите потоци и компаниите, които ги получават. Всъщност всяка инвестиция, която ККП не желае, тя може да блокира или одържави.

Аргументът на Макхенри е на човек, който смята, че не е нужно да изтъква причина. Но предизвикателството, отправено от Китай към САЩ, предизвика хаос в пазарния фундаментализъм, който някога определяше републиканската ортодоксалност по отношение на търговията и финансите. Отворените пазари могат да функционират добре сред либералните демокрации. Инвестициите в непазарна икономика, доминирана от комунистическа партия, стремяща се да надвие САЩ, са нещо различно.

През ноември коалиция от ключови консервативни организации публикува отворено писмо до ръководството на Камарата на представителите и Сената, в което подчертават важността от включването на ограничения за външни инвестиции в Закона за ауторизация в областта на националната отбрана, очакван през следващата година.

„Конгресът работи за американския народ, а не за Wall Street“, написаха организациите. Брожението се разрасна чрез двупартийно писмо (от членове както на Камарата, така и на Сената) четири дни по-късно.

Крайният резултат бе пирова победа за Макхенри. В началото на декември председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън застана на негова страна по процедурни причини. Но той също така отхвърли любимото законодателство на Макхенри за криптовалутите и му възложи да работи с ястребите по отношение на Китай по законопроект за контрол на външните инвестиции за следващата година. Само след няколко дни председателят на HFSC каза, че няма да търси преизбиране на поста.

По Fox News Робърт Лайтхайзър, който бе търговски представител в администрацията на Тръмп, беше безпощаден. Позицията на Макхенри „няма никаква логика“. „Той имаше много хубава кариера, за да завърши с това…”

Да се жертваш, за да защитиш Wall Street просто от разкриване на инвестициите му в китайски технологии, със сигурност не си струва. Но ние ще запомним Макхенри с това, че бе човекът, който показа колко далеч са стигнали консерваторите от дните си на безрезервна подкрепа за американския капитал, особено когато става дума за Китай. Той може да се гордее с това, завършва Кас.