Протекционистката вълна застигна и Латинска Америка

САЩ и Европа изразяват все по-силно негодувание от свръхпроизводството на стомана в Китай и навика му да прави дъмпинг на задграничните пазари. Президентите Доналд Тръмп и Джо Байдън наложиха толкова много мита върху китайската стомана, че почти никаква не влиза в САЩ в момента. Европа има мита върху 20 различни вида китайска стомана.

Но тези добре известни спорове между Китай и двамата му най-големи търговски партньорa доведоха до тревожна тенденция и на други места. Протекционистките мерки, колкото и добронамерени да са, трудно се спират, след като веднъж стартират. Една малко забелязана протекционистка зараза сега се разпространява в други части на света, особено в Латинска Америка, пише за Financial Times Моника де Боле, старши сътрудник в Peterson Institute for International Economics.

През април Мексико, Чили и Бразилия обявиха нови мита върху вноса на стомана, посочвайки безпрецедентния приток на евтини стоманени продукти, който застрашаваше местните компании.

Колумбийските власти заявиха, че възнамеряват да последват примера, въпреки че още не са направени официални съобщения. Въпреки че Бразилия и Мексико не споменаха конкретно Китай, Чили критикува ценообразуването на китайските производители на стомана.

Как се стигна до тази ситуация? Търговските бариери, наложени от Тръмп и Байдън, на практика отрязаха китайския износ на стомана от американските пазари. В резултат на това излишната стомана, произведена от Китай, се пренасочва към други пазари по света. Латинска Америка, цел на този износ, също произвежда и използва стомана в изобилие.

Мексиканските и чилийските мита върху суровината вече са в сила. Тези на Мексико обхващат набор от стоки в допълнение към стоманените продукти, всички с произход от страни, с които страната няма съществуващи споразумения за свободна търговия. Чилийските и бразилските мерки засега са ограничени до стоманата.

Докато Чили и Мексико възприеха митата като единствен протекционистки инструмент срещу наводнението от китайска стомана, Бразилия избра комбинация от мита и квоти. Според Министерството на промишлеността и търговията на страната мито от 25% предстои да бъде приложено за внос, надвишаващ 30% от средния обем за 2020-2022 г. Средното мито за продукти от стомана е 10,8 на сто.

„Стоманената война“ на Латинска Америка, както регионалната преса нарича тези спорове, има политически последици. Доскоро държавите от региона се въздържаха да следват САЩ в търговските им войни с Китай, отразявайки силната им зависимост от Китай за търговия и инвестиции.

Сега това се промени. Всъщност държавите, които обявиха ограничителни търговски мерки срещу китайската стомана, всичките имат „приятелски настроени към Китай“ правителства, които поддържат тесни връзки с Пекин.

Бразилия предприема стъпките въпреки членството ѝ в геополитическия блок БРИКС и подкрепата, която президентът Луис Инасио Лула да Силва даде на Китай и Русия в конфликта с Украйна. Новият протекционизъм на страната срещу Китай обаче може да има обратен ефект.

Латиноамериканските мита върху стоманата носят важен урок. Веднъж започнал, протекционизмът е труден за ограничаване и управление. Веднага щом голям пазар като САЩ или ЕС реши да се затвори за външни конкуренти, произтичащата от това каскада от антитърговски мерки може да ескалира, понякога извън контрол.

Макар че митата може първоначално да бъдат оправдани с хищническото ценообразуване на конкурентите, с необходимостта да се защитят местните компании от ненужен външен натиск или други защитни аргументи, крайният резултат е предвидим: в крайна сметка всички губят. Загубите могат да дойдат под формата на неефективност, по-високи цени, намаляване на конкурентоспособността и производителността или всичко това заедно. Може да отнеме време неизбежният резултат да се материализира, но това не е причина да се пренебрегват опасностите от разрастващия се протекционизъм, търговските войни и геополитическите последици, които те могат да причинят, завършва Де Боле.