Следващия президент на САЩ го грози най-опасният свят от 1945 г.

Неловки въпроси

Засега официалната външнополитическа платформа на Демократическата партия е просто тази на Байдън. Но се говори, че Харис може да иска да привлече нова група съветници, потенциално с различна политика. Също така не е ясно дали тя непременно ще следва решенията и подходите на Байдън, както са описани по-горе.

Тръмп заяви, че иска да наложи мирно споразумение за Украйна, ако спечели - въпреки че правителството в Киев предположи, че по-скоро би предпочело да види сделка, сключена с участието на други страни като Китай, и сегашната му офанзива е предназначена отчасти да формира този резултат, ако е необходимо, като завземе руска територия за евентуална размяна.

Някои подозират, че администрацията на Харис също може в крайна сметка да се стреми към мирно споразумение. Това би разтревожило онези в Европа, които се опасяват, че Путин ще се превъоръжи, след като войната в Украйна приключи, и може да пожелае да изпита или в идеалния случай да разбие НАТО, като заграби територия от източна страна членка на НАТО.

Политическият наръчник на Демократическата партия за 2024 г. предизвика заглавия по първите страници по-рано тази седмица заради посочването на Европа преди Азия.

Но зад кулисите администрацията на Байдън открито предупреждава европейските партньори, че САЩ изместват фокуса си на внимание към Тихия океан, докато ново поколение мислители демократи в областта на външната политика също твърдят, че Вашингтон трябва да бъде по-внимателен за това, с което се ангажира.

Елбридж Колби, служител на Пентагона при администрацията на Тръмп през 2017-2021 г., често изтъкван като евентуална висша фигура, ако републиканците спечелят отново, прекара по-голямата част от годината в затвърждаване на аргумента, че Вашингтон трябва да даде приоритет на противопоставянето с Китай, ако е необходимо да изтегли ресурси от Европа, но също така предупреждава, че азиатските съюзници на Америка, включително Япония и Южна Корея, трябва също да направят много повече.

От решаващо значение е, че това включва и натиск върху самия Тайван, който изразходва 2,5% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, което не е много за страна, която след години може да се изправи срещу Китай.

Тази година Тайван увеличи срока на военната си повинност на една година и закупи нови оръжия, но все още се смята, че не е добре подготвен за война.

"Ако Тайпе не инвестира в отбраната на острова [...] Америка ще бъде с вързани ръце", предупреди Колби в статия във в. "Тайпе Таймс" през май, предупреждавайки, че ако Тайван е неподготвен, не може да бъде "повече защитим". В такъв случай, пише той, САЩ може неохотно да бъдат принудени да променят приоритетите си за противопоставяне и ограничаване на "хегемонистичните амбиции на Китай след падането на Тайван".

Такива дискусии са може би здравословни, дори жизненоважни. Но те носят със себе си реален риск.

Ако изложените на риск съюзници на Америка са твърде зависими от САЩ, те може да не направят достатъчно, за да възпрат атаките, а това може да разпали конфликт. Но ако предположенията, че САЩ ще се въздържат да станат твърде силни, противниците на САЩ могат да решат да рискуват и да нанесат удар - както през 2022 г. Русия направи в Украйна.

Следващият американски президент ще се сблъска с тази реалност скоро след като встъпи в длъжност. Все още не знаем достатъчно, за да преценим вярно как изглежда ще реагира който и да било от кандидатите.

(БТА)