Защо справянето с нестабилността на Западните Балкани е въпрос от национален интерес за Япония?

Когато през януари 2018 г. японският министър-председател Шиндзо Абе осъществи своята историческа визита в България като част от обиколката му в Прибалтика и на Балканите, той обяви от София началото на нова инициатива - "Инициативата за сътрудничество със страните от Западните Балкани". Датата е 14 януари и бяха минали броени дни, откакто България беше поела своето първо председателство на Съвета на Европейския съюз (ЕС). Чрез него страната си беше поставила за цел да върне процеса по разширяването на ЕС към страните от Западните Балкани в дневния ред на Общността. България изпълни този свой ангажимент успешно, но процесът не протича гладко оттам насетне. Затова обявената преди седем години от премиера Абе регионална инициатива е все така актуална.

Ролята на София в нея не се изчерпва само до това да послужи за трибуна, от която да бъде оповестена инициативата. Предвид значението на Западните Балкани за националната ѝ сигурност, България е заинтересована да участва и е ангажирана в процеса със статут на трета страна. Сътрудничеството ѝ с Япония по инициативата е част от активизиращия се политически диалог между двете страни от 2018 г. насам, а темата е сред постоянно присъстващите в срещите на официални лица от България и Япония през тези години. 

"България, която поддържа добри и близки отношения с всички страни от Западните Балкани, е една от най-приятелски настроените страни към Япония в Европа и която страна успешно премина през японската програма за официална помощ за развитие", написа посланикът на Япония в София по онова време Масато Ватанабе в своя публикация, посветена на инициативата за сътрудничество с шестте страни от Западните Балкани - Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и ролята на България в нея.

Това, че България успява да се превърне от страна, която се нуждае от външна подкрепа за своето развитие, в страна донор, подкрепяща на свой ред развиващи се държави, я прави подходяща за привличането ѝ като активен участник в инициативата като трета страна. Това е така както заради положителния пример и имиджовия ефект от участието ѝ в нея като държава, извървяла пътя от развиваща се страна до пълноправен член на ЕС, но и заради натрупания от нея опит по този път.

Но България не е единствената трета страна в процеса. Освен с нея сътрудничество по инициативата като трети страни Япония установява с още няколко държави от ЕС. Това са Германия, Австрия, страните от Вишеградската група (Полша, Унгария, Чехия и Словакия), Словения, Румъния и Хърватия.    

С оповестената през януари 2018 г. инициатива премиерът Абе отправи две ключови послания от София, преди обиколката му в региона да продължи към Румъния и Сърбия. На първо място - Япония подкрепя единна Европа. И второ – Япония подкрепя европейската интеграция на страните от Западните Балкани. По онова време в региона, чиято геостратегическа значимост е вече разпозната от водещи фактори в международните отношения, са в сила различни програми и инициативи за сътрудничество със страните от Западните Балкани, някои от които възприемани като конкуриращи се или пък конфронтиращи се с интересите на ЕС и проникването на западното влияние в региона или обратното – такива с цел да ограничат идващото от Изток влияние.

По замисъл "Инициативата за сътрудничество със страните от Западните Балкани" на Япония не е да се съревновава и конкурира с нито едно присъствие в Западните Балкани, макар в Токио да следят и анализират внимателно ходовете, най-вече на Китай. Инициативата ѝ по същество трябва да допълва усилията на ЕС в региона и на свой ред подкрепя Берлинския процес и европейската перспектива на Западните Балкани.

А там от значение са върховенството на правото и демокрацията. Усилията са насочени към насърчаване на обществено-икономическите реформи в шестте страни, сътрудничеството помежду им и не на последно място, към етническото помирение в региона, към чиято свързаност (във всичките ѝ аспекти – бел. авт.) Япония проявява силен интерес.

И тъй като сътрудничеството с ЕС е в сърцевината на инициативата, Япония е в постоянна връзка с ЕК и с европейските страни при обсъждането на подкрепата, която страната може да предостави, така че да избегне дублиране на дейности. С ЕК се обсъждат и проекти, по които Япония и ЕК могат да си сътрудничат. Пример в тази посока са възможни съвместни действия при възникването на нова мигрантска криза, където Япония има вече натрупан опит от Сърбия по време на Европейската мигрантска криза през 2015 г.

Разбира се, регионалната инициатива има и своите прагматични измерения при позиционирането на Япония в тази част на света на фона на започналия процес на разширяване на интереса на нейния бизнес отвъд традиционните доскоро инвестиционни дестинации като страните от Вишеградската група към държавите от Югоизточна Европа. В подрегиона на Западните Балкани обаче японските компании трябва да се конкурират с установените вече бизнес интереси на Европа, Турция, Китай и други. Така или иначе този процес е в ход и към днешна дата Сърбия води пред останалите пет държави от региона с привличането на вниманието и интереса за инвестиции на корпоративна Япония.

Специалният интерес на Япония към наглед отдалечения за нея регион на Западните Балкани, в сътрудничество с ЕК, не е самоцелен и по друга фундаментална причина.

В един свят, където перспективите изглеждат все по-враждебни към либералните демокрации, в който страни се отклоняват от коловоза на демократизацията си, за да залитнат обратно към авторитаризма, официално Токио гледа на средата за сигурност на Европа като на неразделно свързана с тази на Азия. Подобно е разбирането в Брюксел и в отделни европейски столици. На този споделен възглед стъпва една от основите, върху които Европейският съюз като общност и европейските страни развиват и задълбочават своите стратегически връзки с Япония днес. Белег, че приликите между ЕС и Япония днес са повече от различията помежду им.

В този контекст поддържането на мира и стабилността в Европа от една страна и в Далечния изток, конкретно, са цели от взаимен интерес. Затова за Япония конкретно е важно Европа да преодолее нестабилността си, която пораждат страните от Западните Балкани за Общността. До степен, че това е формулирано като въпрос от национален интерес за Япония. Подобно на сигурността, мира и развитието на Западните Балкани в неговата му цялост. Поради тази причина е малко вероятно от днешна гледна точка вниманието и интересът на Япония към региона да намалеят, било то и в условията на влошената фискална позиция на страната, и разрастването на конфликтните точки по света.  

Японската инициатива за Западните Балкани е триизмерна и специфичните мерки са съобразени с тези три стълба. В тях Япония споделя своя опит и познания по специфични за шестте страни проблеми, но така също и по общи за тях предизвикателства.

Сеичиро Тагучи, посланик за АСЕМ (Asia-Europe Meeting, ASEM), Вишеградската група плюс Япония и Западни Балкани

Първият е в посока на установяване и задълбочаване на двустранните връзки с Япония посредством насърчаване на диалога на високо равнище; назначаването на посланик за Западните Балкани от японското външно министерство; откриването на нови посолства; предоставянето на официална подкрепа за развитие и привличането на японски частни инвестиции към региона, съобразно отчитане спецификите и нуждите на всяка отделна страна.

Вторият стълб е насочен към поощряване на регионалното сътрудничество и интеграция. Такива са в областта на опазването на околната среда (замърсяването на въздуха; управлението на отпадъците и климатичните промени); управлението на риска от бедствия (ранно предупреждение за горски пожари и основан на екосистемата подход за ограничаване на риска при бедствия) или пък развитието на частния сектор (развитие на малките и средните предприятия, туризъм), мир и етническо помирение (реформи в обществените доставчици на медийно съдържание,  образование и образователни програми).

Третият стълб обхваща сътрудничеството с трети страни, с какъвто статут е България, наред със споменатите вече Германия, Австрия, четирите държави от  Вишеградската група, Словения, Румъния и Хърватия.

Ключова роля в "Инициативата за сътрудничество със страните от Западните Балкани" е отредена на Японската агенция за международно сътрудничество (Japan International Cooperation Agency, JICA). Това е отговорната структура за програмирането, планирането и предоставянето на официалната подкрепа за развитие (Official Development Assistance, ODA) на шестте държави от Западните Балкани. В процеса тя се ръководи от принципа на равнопоставеност, така че да не се допуска приоритизирането на една страна над останалите в дългосрочна перспектива, макар в краткосрочен план да са възможни подобни флуктуации.

Заради това, че страните от Западните Балкани се оценяват като напреднали от икономическа гледна точка и държави със средни доходи по критериите на JICA, заради силния интерес и присъствие на Китай в региона, граничещ си с ЕС (осигуряващ му на свой ред сериозна подкрепа – бел. авт.), в JICA гледат на Западните Балкани като на уникален регион. Без прилики с други регион, в които от агенцията са активни, на Азия, Африка или Близкия изток.

Сред значимите на JICA проекти в Западните Балкани към есента на 2024 г. седем са приключилите, осем са в етап на изпълнение, а други три са планирани. Проектите са както индивидуални за всяка една от шестте държави, така и поощряващи регионалното им сближаване и са в следните области и подобласти: "опазване на околната среда" (с подобласти: замърсяване на въздуха; управление на отпадъците; изменение на климата); "намаляване на риска от бедствия" (с подобласти: ранно предупреждение при горски пожари; основано на екосистемата намаление на риска от бедствия); "развитие на частния сектор" (с подобласти: развитие на малките и средните предприятия; туризъм); "мир и етническо помирение" (с подобласти: обществените доставчици на медийно съдържание, образование и образователна програма).

За Босна и Херцеговина са изпълнени три проекта. Други четири проекта са в Албания. От тях един е приключил, два са на етап изпълнение, а един е планиран. Четири са проектите и в Сърбия - два на етап изпълнение и два завършили. Проектите в Косово са три. От тях два се изпълняват, а един е планиран. По един изпълнен и по един планиран са проектите в Република Северна Македония (РСМ).

Освен специфичните за страните проекти, от JICA подкрепят и два регионални  проекта, които към края на 2024 г. са все още в етап на изпълнение.

Първият регионален проект е за изграждане на капацитет за намаляване на риска от бедствия чрез Информационна система за национални градски пожари, основан на отчитане на екосистемите. Участници по проекта са РСМ, Косово, Черна гора, Албания и Босна и Херцеговина.

Втората инициатива е по линия на укрепването и разширяването на менторските услуги в подкрепа на малките и средните предприятия (МСП) в Западните Балкани. По него си сътрудничат Сърбия, Босна и Херцеговина, Република Северна Македония и Черна гора.

Като трета страна по "Инициативата за сътрудничество със страните от Западните Балкани" България е активна във взаимодействието си с Япония в две конкретни области – в "предотвратяването и реакция при бедствия" и "подкрепата за МСП".

От 2019 г. насам сред съвместните инициативи (в условията на Covid криза и политическа криза в България – бел. авт.) са организирани три регионални семинара за управление на риска от бедствия, на които България е домакин - "Управление на риска принаводнения в държавите от Западните Балкани" през 2019 г.; "Предизвикателства, породени от риска от земетресения" през 2021 г. и семинарът от 2024 г. за "Подобряване на разбирането за управление на риска от бедствия".

В областта на частния сектор България си сътрудничи с Япония при организираните бизнес курсове в Университета в Скопие, РСМ, с участието на преподаватели от Университета по национално и световно стопанство (УНСС) в София. Тази програма Япония дава като добър пример за тристранно сътрудничество и за мобилизиране на  усилията и подкрепата на трета страна в "Инициативата за сътрудничество със страните от Западните Балкани", по линия на която предстоят разговори с български институции за нови проекти.

"Инициативата за сътрудничество със страните от Западните Балкани" е съставна част от политически диалог на високо равнище между България и Япония, на фона на заявени, но нереализирани икономически амбиции през януари 2018 г. Цикличността е определяща за отношенията между държавите и контактите на България с Япония през годините са белег за това. Днес връзките  помежду им се активизират и отново изплуват спомените от установеното през 70-те години на миналия век  сътрудничество, плодовете от което България продължава да бере до днес.

Информацията в материала е въз основа на участието на Делян Петришки от БТА в програма за журналисти на Министерството на външните работи на Япония