Иранците са обхванати от безнадеждност след бруталното потушаване на протестите

„Съхраняването на вода и консервирана храна не е трудно и няма много повече, което можем да направим. Ако САЩ не направят нищо, цикълът ще продължи“, добавя той.

Същевременно пред британския в. Guardian ирански хирург казва, че никога досега в практиката си не е виждал такъв ужас, какъвто е видял на 8 януари. Допреди това пациенти са отивали в болницата уцелени със сачми. Тогава са започнали да пристигат хора, уцелени с бойни куршуми. Много от изстрелите са произведени от близко разстояние, свидетелства лекарят.

Болницата, в която той работи, се е превърнала в зона с масови жертви. „Нищо не беше достатъчно. Нямахме достатъчно хирурзи, медицински сестри, анестезиолози, операционни зали, кръвни продукти. Нямаше достатъчно време. Пациентите пристигаха по-бързо, отколкото можехме да ги лекуваме. Носилките се редяха на опашка“, посочва той.

В болница, която обикновено извършва около две спешни операции за една нощ, са осъществени около 18 операции между 21:00 и 6:00 часа. На сутринта на операционните маси още е имало пациенти.

Лекарят посочва, че през цялото време се чувал звукът от оръжия, които не принадлежат на градските улици, вкл. съветски картечници. По-късно той е видял монтирани такива на задните части на пикапи, движещи се през града.

От болниците не са успели да преброят точно убитите и нямат статистика, защото броят на жертвите надхвърля инфраструктурата, персонала и капацитета на лечебните заведения.

Много от пострадалите въобще не са посетили лечебно заведение. От опит, след като ситуацията се счита, че е поставена под контрол, болниците получават официални писма от службите за сигурност, с които се изисква информация за пациентите – имена, данни, наранявания. Ако администраторите откажат да предоставят данните, са изправени пред сериозни последици. Тази система съществува и е въведена много отпреди тези протести, пояснява лекарят и добавя, че така болницата се превръща място на страх, а не безопасно място за оказване на помощ.

Същият лекар е трябвало да пътува и до друг град в Иран, където картините са били като след военни сражения – с пожари и разрушения. Маршрут, който обикновено се изминава за по-малко от 10 минути, отнел почти два часа, казва свидетелят, като допълва, че нощта на 8 януари там е протекла по идентичен начин, по думите на негови колеги и приятели.

Дори частните болници, където обикновено жертви на стрелба не търсят помощ, са били претоварени.