Trump World, или как Тръмп се опитва да брандира планетата

Имало ли е някога повече объркване относно това какво прави един президент на САЩ? В дните след като Доналд Тръмп започна войната срещу Иран на 28 февруари, беше невъзможно да се получи ясен отговор от него или от екипа му каква точно е целта му. Дали Тръмп изобщо има такава?

Всъщност има доказателства, че Тръмп има цел, пише журналистът Майкъл Хърш за списание Foreign Policy. И ние пропускаме същността, когато се съсредоточаваме поотделно върху различните му актове на агресия срещу Иран, Венецуела или Гренландия, или върху предишното му обещание към неговата база MAGA, че няма да започва чуждестранни войни.

Това, което много от неговите критици не виждат, е, че Тръмп много вероятно преследва по-широка стратегическа визия в собственото си съзнание, колкото и погрешна и вероятно заблуждаваща да е тя, обяснява Хърш.

За онези, които са писали биографии за него и може би го познават най-добре, визията на Тръмп е свързана с изоставяне на това, което той вижда като слаб и разпадащ се световен ред, и превръщането му в автор на нов такъв, който винаги ще носи неговото име.

„За Тръмп винаги е било всичко свързано с брандирането. Сега той брандира планетата“, каза Гуенда Блеър, автор на книгата The Trumps: Three Generations of Builders and a President.

Ако се погледне назад към цялата кариера на Тръмп, се вижда една постоянна линия: той изглежда решен да преобрази глобалния пейзаж по свой образ. Това личи още когато се опита да промени силуета на Ню Йорк в „опит за безсмъртие“, както писа New York Times през 1985 г.; или когато след 2016 г. преосмисли из основи програмата на Републиканската партия и постави върху нея своя печат „America First“; или по начина, по който преобразява самия Вашингтон, превръщайки го в своеобразен „Trump Town“, поставяйки името си върху видни сгради.

Сега Тръмп е решен да създаде нещо като „Trump World“ — глобално наследство, което значително ще надмине това на неговите предшественици и ще изпълни представата му за себе си като „един от най-великите“ президенти в историята на САЩ и като автор на нов „златен век“, както сам се изразява.

Неговата кариера е изградена върху грандиозна амбиция и огромно его — както и върху хитър инстинкт на хищник за откриване и използване на нерешителността и слабостта на противниците, които според Тръмп остават заклещени в практиките на миналото.

Блеър посочва неговия опит като президент в отхвърлянето и осъждането на всички предишни договорености — сред тях NAFTA, ядреното споразумение с Иран от 2015 г. и Парижкото споразумение за климата — отчасти защото той не е бил човекът, който ги е договорил. Към това се добавят и по-нови инициативи, като опита му да замени Организацията на обединените нации със „Съвет на мира“, на който самият той да бъде ръководител до живот.

Едва ли е случайно, че Тръмп обсебващо се оплаква, че е бил лишен от най-висшия глобален символ на признание за държавник — Нобеловата награда за мир. На 3 март израелският генерален консул Офир Акунис предложи Тръмп и неговият партньор във войната, израелският премиер Бенямин Нетаняху, да получат съвместно това отличие.

Блеър, както и други, които отдавна следят кариерата на Тръмп, твърди, че в съзнанието на Тръмп вероятно няма реално противоречие между предизборното му обещание да бъде миротворец и военните операции, които е започнал срещу Иран и Венецуела.

„Мисля, че световен ред, в който той е начело — за него това е самото определение за мир“, каза Блеър.

Самият Тръмп намекна за това, заявявайки, че операцията срещу Иран е пример за неговата политика на „мир чрез сила“.

„Правим това за бъдещето“, каза Тръмп, когато обяви операцията срещу Иран на 28 февруари.

Това бъдеще може също така да включва и династична визия за неговото семейство — включително натрупването на огромно богатство, позиции и власт за неговите деца, внуци и правнуци. Може би не е съвсем случайно, че семейство Тръмп сключва сделки за милиарди долари със Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства — две държави, които се противопоставят на иранския режим.

Въпреки това има признаци за проблеми пред глобалната марка на Тръмп — особено след като Иран продължава ожесточено да отвръща на ударите, а цените на петрола рязко се покачиха след началото на американско-израелските атаки и убийството на аятолах Али Хаменей и други висши ирански лидери.

Заслужава си да се отбележи, че личната история на Тръмп, още от времето на неговата империя в недвижимите имоти, е също история на сериозно прекаляване с амбициите, особено след ранните му успехи. Именно това в крайна сметка го доведе до шест банкрута и до няколко много тесни спасения от тях. И това може да се окаже и съдбата на последното начинание на президента в Близкия изток.

Макар че Тръмп и неговите съветници изглежда прескачат хаотично между „ядрени оръжия“, „балистични ракети“ и „смяна на режима“, когато са питани защо са атакували Иран, ясно е, че президентът се надява именно на последното.

„Когато приключим, поемете управлението на вашето правителство“, призова той иранския народ на 28 февруари. „Това вероятно ще бъде единственият ви шанс за поколения напред“.

Първоначално Тръмп изглеждаше готов да остави смяната на режима на самите иранци, но сега настоява, че именно той ще реши кой ще бъде следващият лидер на Иран — точно както прави във Венецуела.

„Трябва да участвам в назначаването, както при Делси (Родригес) във Венецуела“, каза той пред Axios, визирайки вицепрезидента на Николас Мадуро.

Тази амбиция винаги е била малко вероятно да се осъществи в теократична държава, която остава под контрола на яростно антиамерикански сили.

В понеделник (9 март) иранското правителство обяви сина на Хаменей — Моджтаба Хаменей — за негов наследник, в открито предизвикателство към Тръмп, който по-рано беше заявил, че по-младият Хаменей е „неприемлив“.

Президентът настоява режимът да капитулира „безусловно“.

„Нещата изглеждаха много добре и в началото на Ирак и Афганистан“, каза Сет Г. Джоунс от Центъра за стратегически и международни изследвания. „След това, когато се опитахме да манипулираме държавния апарат, се оказахме въвлечени в активни бунтовнически движения“.

Не е ясно как ще изглежда бъдещето на така наречения „Trump World“, освен чрез откровено използване на американската военна сила — и заплахите на Тръмп да продължи да я използва.

„Мисля, че това, което виждаме, е по-скоро разрушаването на стария следвоенен ред, отколкото създаването на нов“, каза Ребека Лиснер, бивш високопоставен служител по националната сигурност в администрацията на Байдън.

„Политиките на Тръмп през последната година, както и вялата реакция на света към тях, служат като силно напомняне колко могъщи са Съединените щати и колко голям принудителен капацитет притежават. Но тези демонстрации на американска сила имат цена“.

Все пак не бива твърде бързо да се отхвърля досегашният опит на Тръмп в това, което може да се нарече творческо разрушение. В крайна сметка, въпреки всички негови прекалени амбиции в предишния му живот, сградите на Тръмп все още стоят в големи градове.

Със своя безпогрешен инстинкт за слабост Тръмп е решен да разбие това, което вижда като крехки стари препятствия пред американското влияние — да отстрани упоритите режими, които дълго са разочаровали предишни президенти, независимо дали във Венецуела, Иран или скоро може би Куба — и да преобърне дългогодишни догми, като например идеята, че една хегемонна сила не може да упражнява властта си както пожелае.

С продължаващата си митническа война Тръмп също така е решен да пренареди цялата глобална търговска система, изградена след Втората световна война, за да премахне — според него — несправедливите предимства, от които се възползват както съперници, така и съюзници на САЩ.

Военната агресия на Тръмп срещу Венецуела и Иран е също опит да се сложи край на — поне според Тръмп — преструвката на вашингтонския политически елит, че все още живеем в епоха на правила и международни норми.

(Продължава на следващата страница)