Trump World, или как Тръмп се опитва да брандира планетата

Вярно е, че още преди втория мандат на Тръмп малко стратези и в двете партии вярваха, че САЩ могат да възстановят старото си положение на доброжелателен хегемон — своеобразен глобален полицай, чийто авторитет е признат от всички страни.

Някои западноевропейски дипломати, макар и недоволни от новата война с Иран, признават, че Тръмп понякога проявява по-реалистичен поглед от някои от своите предшественици, като признава, че старите норми срещу агресията вече не действат като възпиращ фактор.

Те отбелязват, че въпреки оставащите въпроси дали Тръмп е бил повлиян от Русия или е твърде мек към Китай, той всъщност е поставил и двете държави на мястото им и може би е увеличил предпазливостта им спрямо американската сила.

„Въпреки всички въпроси относно неговата политика спрямо Украйна, погледнете действията му, а не думите“, коментира европейски представител.

Той посочи, че Тръмп вече е лишил руския президент Владимир Путин от двама негови съюзници — Иран и Венецуела — и дори от гледна точка на чисто военната мощ действията на Тръмп срещу Венецуела и Иран „вероятно карат руснаците и китайците да се замислят“, каза Джоунс.

„САЩ и Израел установиха въздушно превъзходство над Иран за два дни. Руснаците са вече пета година във войната и все още нямат контрол над небето над Украйна. Американската армия е светлинни години пред тях“.

Путин обаче също е спечелил от рязкото покачване на цените на петрола и от отклоняването на вниманието на САЩ от Украйна.

Тръмп също така активно привлича и видни скептици към своята мисия за глобално „ребрандиране“. По време на среща с Тръмп в Белия дом миналата седмица германският канцлер Фридрих Мерц защити ударите, извършени от американските и израелските сили, като заяви, че двете държави са имали „добри причини“ да действат, предвид колко близо е бил Иран до създаването на ядрено оръжие.

Междувременно Великобритания и Франция обявиха, че ще разположат военноморски и въздушни сили, за да реагират на ответните удари на Иран.

За да се разбере Тръмп и това, което може да се опитва да направи на световната сцена, има нещо като „момент на Роузбъд“, към който може да се посочи — момент, който се връща към самото начало на кариерата му в публичното пространство, както отбеляза писателят Артър Голдуог преди десетилетие.

През 1964 г. 18-годишният Доналд придружава баща си, строителния предприемач Фред Тръмп, на тържественото откриване на моста „Верацано-Нарос“ в Ню Йорк.

По време на церемонията Робърт Моузес — прочутият „властови брокер“ на строителството в Ню Йорк — пропуснал да назове възрастния инженер, който е проектирал моста и който стоял настрани.

Както Тръмп по-късно описва това в интервю за „Ню Йорк Таймс“ през 1980 г., това било момент на прозрение, който променил живота му.

Той казал на репортера Хауърд Блум: „Там, в дъжда, стоеше този човек — 85-годишен инженер, дошъл от Швеция и проектирал този мост, вложил сърцето си в него — и никой дори не спомена името му.“ (Инженерът, Отмар Аман, всъщност е бил швейцарец).

„Тогава и там осъзнах“, каза Тръмп, „че ако позволиш на хората да се отнасят с теб както искат, ще те направят на глупак. Осъзнах нещо, което никога няма да забравя: не искам да бъда нечий балък“.

В книгата си от 1985 г. Trump: The Saga of America’s Most Powerful Real Estate Baron Джером Тучиле пише: „Доналд вероятно е взел съзнателно решение в онзи ден през 1964 г. да се увери, че името му ще бъде ясно поставено върху всичко, което построи“.

По-късен биограф на Тръмп, Майкъл Д’Антонио, стига до подобно заключение в книгата си от 2015 г. Never Enough: Donald Trump and the Pursuit of Success, определяйки церемонията по откриването на моста като „момента, в който той осъзна, че иска да прави велики неща и иска да получи признание за тях“.

И така Тръмп прекарва останалата част от кариерата си — независимо дали в бизнеса с недвижими имоти или в политиката — настоявайки за признание.

„Не получавам никакво признание за това“ и „никога не ми дават признание“ все още са две от любимите фрази на президента.

Като дръзък млад предприемач на големи сгради Тръмп се опитва да преобрази силуета на Ню Йорк по свой образ в момент, когато никой не вярва, че може да го направи.

Той постига значителен успех, започвайки с амбициозния си дебют — план, който прави кариерата му, за превръщането на запустелия хотел „Комодор“ в луксозния „Гранд Хаят“.

Градът тогава е бил фалирал, корпорациите са напускали, а нито властите на Ню Йорк, нито много от старите предприемачи са вярвали, че Тръмп може да успее. Той обаче успява.

Следват редица сгради, носещи неговото име: Trump International Hotel & Tower на Central Park West, Trump Park Avenue, както и Trump Parc и Trump Parc East.

И разбира се, прочутата Trump Tower, в чийто атриум има ресторанти и магазини с имена като Trump Grill, Trump Pizza и Trump Sweets.

„Желанието на Доналд Тръмп да се извисява над Ню Йорк“, пише New York Times в редакционна статия от 1985 г., е било особено очевидно в плановете му за огромен проект на западната страна на Манхатън — шест 76-етажни кули, наречени Television City, и още един рекордно висок небостъргач.

„Той иска да бъде строител като героя от романа на Айн Ранд — толкова велик, че силуетът на града да бъде неговият профил“, пише вестникът.

„Той искаше да преобрази вече изградената градска среда на Ню Йорк, но също така се насочи и към културния и медийния пейзаж“, казва Блеър. „Защото разбираше силата на бранда“.

Заслужава да се отбележи обаче, че строителният свят на Ню Йорк започва да презира Тръмп и неговите сгради заради тяхната показност и претенциозност, а проектът Television City така и не е построен.

По-късно, дори когато империята му в недвижимите имоти многократно изпада в банкрут, Тръмп се превръща в своеобразна глобална фабрика за търговски марки, печелейки от лицензи и наеми от сгради, голф игрища, пържоли, вино, вратовръзки и още много други продукти.

Според декларацията му пред Федералната избирателна комисия от 2016 г., сред над 500 корпорации, тръстове, дружества с ограничена отговорност и други организации, в които той заема позиции, има огромен набор от структури „DT Marks“ — от Баку до Катар.

Като неопитен политик Тръмп също се опитва да „ребрандира“ разклатения елит на Републиканската партия по свой образ.

В крайна сметка той прави това толкова успешно, че неговата програма „America First“ става почти противоположна на това, което партията е представлявала само един президентски цикъл по-рано.

По време на кампанията през 2015 и 2016 г. Тръмп се отнася към своите републикански съперници — повечето от тях големи фигури в националната политика — със същото пренебрежение, с което някога се е отнасял към конкурентите си в нюйоркския бизнес с недвижими имоти.

Тръмп вижда — както никой друг кандидат — колко празна е станала достоверността на републиканския елит след горчивите последици от президентството на Джордж У. Буш.

Затова Тръмп се оказва „по същество разбиващ изгнила врата“, както пише Джейкъб Хайлбрун в „Политико“ в началото на 2016 г.

„Най-основният проблем на Републиканската партия не е, че Доналд Тръмп е толкова силен, а че неговите конкуренти са толкова слаби“.

Едва ли е случайно, че при първото си президентско обявяване преди десетилетие — когато Тръмп прочуто се спусна по ескалатора в блестящата Trump Tower — той обеща „да вземе марката на Съединените щати и да я направи отново велика“.

(БГНЕС)