Американските плутократи подкопават демокрацията

Милиардерите не са били толкова очерняни в САЩ от Позлатената епоха, когато социалното неравенство в страната се засилва значително от средата на XIX век до началото на XX век. Президентът Джо Байдън използва прощалната си реч, за да обяви „ултрабогатите“ за заплаха за конституционния ред на Америка. Кметът на Ню Йорк Зохран Мамдани каза, че те изобщо не би трябвало да съществуват, пише Bloomberg.

Досиетата на Джефри Епстийн, които биват публикувани от Министерството на правосъдието, неизбежно наливат масло в огъня. Светът на Епстийн би могъл да бъде отхвърлен като популистка карикатура, ако не беше толкова ужасяващо верен: частен остров, посветен на разврат; милиардери, почиващи с осъден педофил; интелектуалци и политици, забавляващи се с оскъдно облечени млади жени.

Необходим е смел човек, за да защити милиардерите в тази безумна среда. Необходим е интересен човек, за да защити милиардерите с мотива, че те са полезни за демокрацията. Джон О. Макгинис, професор по право в Северозападния университет, си е изградил репутация на едновременно смел и интересен човек. Тези качества са показани в новата му книга „ Защо демокрацията се нуждае от богатите“. Но за съжаление, той позволява на фантастични икономически и правни теории да го заслепят за това, което би трябвало да е очевидно: че парите не само корумпират американската политика, но и превръщат това, което някога е било глобално приета система, в нарицателно за плутократичен ексцес.

Всички познават икономическите аргументи в полза на милиардерите. Богатите хора печелят пари, като предоставят неща, които хората искат. Поразителен брой от тях рециклират печалбите си във филантропски организации (включително Bloomberg Philanthropies, благотворителната организация на Майкъл Блумбърг, основателят и мажоритарен собственик на компанията майка на Bloomberg News). Едно от очевидните предимства на САЩ е, че имат толкова много успешни компании във всеки край на страната и толкова много филантропски фондации, предоставящи иновативни решения на най-старите проблеми на човечеството.

Макгинис разглежда тези аргументи с похвална ефикасност, но насочва вниманието към едно много по-поразително твърдение: че милиардерите са добри за демокрацията. Антиплутократите приемат, че аргументът за демокрацията е техният коз: да, милиардерите могат да постигнат това, като основават успешни бизнеси, и да, те могат да финансират големи филантропски организации, но в същото време подкопават най-ценното ни общо наследство – нашата демократична система на управление, пише Bloomberg.

Макгинис обръща този аргумент с главата надолу: плутократите защитават демокрацията от натрапчивото мнение на ортодоксалното мислене, силата на специалните интереси и злините на завладяването на държавата именно защото са плутократи.

Авторът с радост признава, че плутократите упражняват прекомерно влияние върху политиката. Според анализ на New York Times те са направили 19% от всички дарения за федерални кампании през 2024 г.; те също така финансират мозъчни тръстове, наемат лобисти и общуват с политически фигури.

Но те не са сами в упражняването на влияние (което в края на краищата е демократично право). За това се плаща на други. Журналистите оформят краткосрочния дневен ред чрез отразяването си. Академичните среди оформят дългосрочния дневен ред чрез своите изследвания. Артистите определят кои въпроси са актуални и кои да се игнорират. И трите групи в известен смисъл формират общественото мнение на пълен работен ден. Повечето плутократи посвещават по-голямата част от времето си на управление на бизнеса си или на това да се наслаждават на наградите си.

Съществуват и групи по интереси, които по своята същност преследват собствените си специфични интереси, а не общественото благо. Те са безмилостни в политическия си активизъм, защото собственият им просперитет е заложен на карта, и в повечето случаи са много ефективни, защото държавните служители са склонни да споделят техните възгледи.

Първият аргумент в полза на милиардерите е, че те насърчават идеологическото разнообразие. Американският академичен елит е предимно демократичен в политическите си възгледи, да не кажем ляво-либерален. Републиканците се срещат по-рядко, отколкото Свидетелите на Йехова. Демократите значително превъзхождат републиканците в академичните среди в САЩ. Едно проучване на 996 водещи фигури в Холивуд, включително режисьори, продуценти и сценаристи, заключава, че те са „преобладаващо ляво от центъра“. Нищо чудно, че Лари Дейвид е открил, че носенето на шапка MAGA е безпогрешен „репелент към хората“, когато седите в японски ресторант.

Това отклонява вниманието на академичния елит опасен начин: вижте провала на медиите да отразят когнитивния упадък на Байдън преди изборите. Също така това изолира когнитивния елит от останалата част от страната.

За разлика от тях, милиардерите са едновременно по-идеологически разнообразни от елита на знанието и по-склонни да променят мисленето си. Най-богатите 4% в САЩ леко се наклониха към кандидата на републиканците за президент през 2008 г., а след това леко към кандидата на демократите през 2012 г. Заклети републиканци като Рупърт Мърдок и Чарлз Кох са балансирани от демократи като Том Стайер и Джордж Сорос.