Путин обяви 32-часово примирие за Великден, Зеленски потвъди, че ще го спазва

Руският президент Владимир Путин обяви 32-часово примирие за Великден, започващо от 16 часа на 11 април, и продължаващо до 24 часа на 12 април (Великден), съобщават от пресслужбата на руското президенство. Според разпореждането се спират всички бойни действия по цялата бойна линия, но войските ще са в готовност да отразяват "провокации". Няма изрично уточнение за въздушните атаки с дронове и ракети.

От седмици украинският президент Володимир Зеленски предлага прекратяване на огъня за Великден и заяви, че е отправил предложението си към Кремъл официално чрез американските посредници в проговорния процес - Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. Говорителят на Министерството на външните работи на Русия Мария Захарова определи украинското предложение за "пр-ход", а целта му - прегрупиране на украинските военни.

В социалните мрежи украинският президент потвърди, че Украйна ще действа "огледално" и ще спазва заявеното примирие. "Русия има възможността изобщо да не подовява бойните действия след Великден", написа още той в социалната мрежа Х.

Далекобойните удари на Украйна оказват влияние

Далекобойните удари на Украйна оказват влияние на руската икономика, каза началниктът на офиса на украинския президент Кирило Буданов по време на Конгреса на местните власти на Украйна, провеждащ се в Закарпатска област. Той очаква в следващия кръг от преговори Москва да предложи нещо ново, защото атаките правят позициите на Киев по-силни.

Буданов посочи още, че Украйна няма да спре атаките по енергийни обекти, каквито искания имат партньорите. Същото потвърди и украинският президент. "Докато имаме пари и оръжия ще продължим да отговаряме на руските удари огледално", заяви Володимир Зеленски.

В нощта срещу 10 април Украйна атакува рафинерия на "Лукойл" във Волгоградска област, както и порази цели в окупираните части на Луганска област - ремонтен завод в Превалск. Русия от своя страна удари цели в Одеса и по пристанището.

Предимство при дроновете помага на Украйна да ограничи руското настъпление

И украински, и руски източници потвърждават, че в момента Украйна има предимство при използването на дроновете на бойното поле, пише Институтът за изучаване на войната (ISW). Военните наблюдатели обръщат внимание на увеличаването на атаките по военни обект в тила, в близост до фронтовата линия, което ограничава действията на руската армия.

ISW съобщава за 41 геолокализирани удара със среден обсег на действие през януари 2026, а през март те се увеличават до 115. Това са най-вече атаки на руски военни обекти в окупираните части на Украйна - складове за боеприпаси, казарми и други, включително и в Донецк (където бяха поразени установки за изстрелване на дронове, разположени на летището).

Увеличава се и броят на прихванатите руски дронове, което също помага за разгръщане на контраатаките на Украйна. От началото на годината украинските военни са възстановили контрола над близо 480 кв. км по данни на Въоръжените сили на Украйна, което е най-значимото от 2023 г. насам.

Няма признаци за рухване на украинския фронт

Благодарение на иновациите при дроновете няма признаци, че украинският фронт и икономика са на ръба, каквито са заявките на руските власти, посочват още военните анализатори от ISW.

Сводката на Генералния щаб на ВСУ за 1506-ия ден от пълномащабната война сочат, че руснаците опитват да унищожат позициите на украинците в Олександривското направление, където е един от пробивите от пролетта, с авиационни бомби. През миналото денонощие са извършени общо 70 въздушни удара с 210 авиационни бомби, както и 3500 артилерийски обстрела по цели на фронтовата линия и близките населени места. Русия е използвала и 10,3 хил. fpv-дрона, което и близо до рекорда за денонощие. 

Като цяло интензивността на бойните действия се запазва - ВСУ съобщава за 163 атаки спрямо 164 ден по-рано. Най-интензивни са боевете около Покровск (33), където Зеленски определи положението като "много тежко, но нашите се държат". Активни са бойните действия около Костянтинивка (28) и Хуляйоле (18). Руски военни кореспонденти съобщават за опити на украинците да ограничат настъплението около Словянск, както и за тежки боеве на север от Купянск.

Украйна отхвърли оферта за продажбата на дял от Fire Point на ОАЕ

Украинската комисия за защита на конкуренцията е отхвърлила оферта на оръжейната компания EDGE от Обединените арабски емирства (ОАЕ) за покупката на дял от Fire Point, пише Ройтерс. Според информацията на агенцията EDGE са предложили 760 млн. долара за 30% от капитала на водещия производител на далекобойни дронове в Украйна. Офертата е била изпратена още в края на 2025 г.

Fire Point е производител на ракетата "Фламинго", а според ръоводителите ѝ в момента се подготвят тестове и за балистична ракета. Има данни и че FP работи и по създаване на евтина алтернатива на системата за ПВО Patriot.

Украински военни наблюдатели обръщат внимание, че компанията от ОАЕ е създадена през 2019 година и е една от най-бързоразвиващите се в този сектор. Тя финансира и голяма част от руските оръжейни компании.

Руски военен кораб съпровожда танкери през Ламанша

Руската фрегата "Адмирал Григорович"(част от Черноморския флот) е съпроводил два танкера , поставени под санкции на Великобритания, през Ламанша, сочат данни на британското издание The Telegraph. По-рано Лондон се закани да спира всички танкери от т.нар. "сенчест флот", които преминават покрай бреговете на Острова.

Британски военни кораби са следвали "кервана", но не са се намесили, потвърждава още британското издание.

Петр Павел: Тръмп нанесе повече щегти на НАТО от Путин

За последните няколко седмици американският президент Доналд Тръмп нанесе повече щети на НАТО, отколкото руският му колега Владимир Путин за много години. Това каза чешкият президент Петр Павел в интервю за местното издание Seznam Zprávy. Той критикува Тръмп за коментарите му срещу Европа и съюзниците и потвърди, че през юни ще оглави чешката делегация на срещата на върха на НАТО в Анкара.

Чешкото издание припомня, че премиерът Андрей Бабиш е заявил, че той ще представлява страната в Анкара. Павел обаче е категоричен, че в съотвествие със своя конституционен статус именно той ще бъде на срещата на НАТО и другите държавни институции не могат да ограничат това му право. Петр Павел, както всички президенти, е върховен главнокомандващ на чешката армия.

Междувременно генералният секретар на НАТО Марк Рюте потвърди за охлаждането на отношенията между САЩ и Европа, отчитайки, че Алианса се "отървава от нездравословната зависимост от САЩ".

Според  него страните в Европа сега инвестират много повече в своя военен потенциал и именно това е основа за продължаване на трансатлантическото партньорство.