Петер Мадяр търси баланс между търговската политика на ЕС и Китай

Виктор Орбан позиционира Унгария като европейски център за китайските производители на електрически превозни средства, като същевременно пренебрегна митата на Европейския съюз (ЕС) върху тези автомобили, пише Euronews.

Сега неговият политически наследник, Петер Мадяр, изглежда по-склонен да промени тази политика по радикален начин.

На пресконференция в понеделник след убедителната победа срещу Орбан на парламентарните избори, Мадяр похвали Китай като „една от най-важните, най-големите и най-силните страни в света“.

„Щастлив съм да пътувам до Пекин и всички ние сме много щастливи да приветстваме китайските лидери тук, в Унгария“, заяви той.

Мадяр също така посочи, че ще „прегледа“ китайските инвестиции в Унгария – особено тези в сектора на електрическите превозни средства – но „не с цел да ги спре или да предотврати осъществяването им“.

През последните години Унгария цели да привлече вниманието на Пекин, като лидера при електромобилите BYD построи първия си европейски монтажен завод в Сегед през 2024 г., а компании като Contemporary Amperex Technology Co. (CATL), Nio Inc. и EVE Energy също инвестираха в страната.

Но тази политика на отворени врати все повече се сблъсква с натиска на ЕС за затягане на контрола върху китайските инвестиции, тъй като Китай залива Европа с евтин внос и се очаква до 600 000 загуби на работни места само в автомобилния сектор през това десетилетие на фона на засилващата се конкуренция в лицето на китайските производители.

Мадяр ще трябва да се справи и с опасенията относно предполагаемия принудителен труд, включващ китайски работници в унгарските заводи на BYD, както и с неотдавнашното разследване на Европейската комисия (ЕК) за несправедливо субсидиране на части от сектора.

Повишаване на стойността от инвестициите в Унгария

На пресконференцията Мадяр ясно заяви, че Унгария ще съгласува политиката си с тази на Брюксел.

„По-скоро целта е да се гарантира, че тези проекти отговарят на екологичните разпоредби на Европейския съюз и Унгария, здравните процедури и стандартите за безопасност на труда и допринасят за ефективността на унгарската национална икономика“, подчерта Мадяр.

Той също така изглеждаше решен да се дистанцира от предпазливостта на Орбан към неотдавнашното предложение на ЕК за плана „Произведено в Европа“, което цели да блокира евтиния поток от Китай.

Проектозаконът, който в момента се обсъжда от правителствата на ЕС и членовете на Европейския парламент, ще наложи по-строги условия за преки чуждестранни инвестиции от над 100 млн. евро в сектори като батерии, електрически превозни средства, слънчеви панели и стратегически значими суровини.

Съгласно предложението, инвеститори от държави, държащи 40% или повече пазарен дял в даден сектор, ще бъдат задължени да наемат поне 50% от работниците от ЕС. Допълнителни условия биха могли да включват ограничения за чуждестранна собственост под 49%, съвместни предприятия с европейски партньори и трансфер на технологии.

„Това, което не искаме – и няма да приемем – е чуждестранни компании да идват, да получават значителна унгарска държавна подкрепа, да наемат много малко унгарци, да създават малка или никаква добавена стойност за унгарската икономика и същевременно да застрашават качеството на земята, въздуха и водата на Унгария“, посочи Мадяр, сигнализирайки за намерението си да съгласува политиката си по-тясно с тази на ЕС.