Путин превръща АІ бъдещето на Русия в семеен бизнес

Заедно с големи руски компании, включително „Росатом“, „Ростех“, „Русал“ и „Норилск Никел“, центърът, ръководен от Шойгу, планира да създаде клъстер за преработка на цветни, редки и редкоземни метали в района на реките Ангара и Енисей в Сибир.

Сергей Шойгу, дългогодишен съюзник на Путин и негов министър на отбраната в ранните години на войната в Украйна, проведе заседание на Съвета за сигурност миналия август, посветено на технологичния клъстер, като подчерта богатството от метали и производството на електроенергия, налични в Сибир.

„Кариерите на много деца на руски официални лица се развиват в рамките на класическия непотизъм, типичен за авторитарните режими“, коментира базираният в Москва политически анализатор Андрей Колесников. „Но теоретично целият натрупан опит може да се превърне в добър трамплин за тях, за да се придвижат по-напред и по-високо“, допълва той.

Путин подчерта, че руските редкоземни метали са „ключова ресурсна база за съвременната икономика“ и многократно е инструктирал правителството да ускорява развитието на местното производство и преработка.

Кремъл предложи сътрудничество за разработване на руски находища на президента на САЩ Доналд Тръмп, като част от усилията си за възстановяване на връзките, обтегнати от войната в Украйна. Тръмп също подчерта значението на редкоземните елементи за бъдещето на американската икономика.

Редкоземните елементи се използват в производстово на редица продукти – от електрически превозни средства и вятърни турбини до напреднала електроника и отбранителни технологии. Русия разполага с една от най-големите ресурсни бази в света с 28,5 млн. тона резерви, достатъчни за четвъртото място в световен мащаб, според Министерството на природните ресурси.

Добивът обаче изостава значително от ресурсния потенциал на страната и е твърде нисък, за да направи Русия самодостатъчна.

„Русия започна първата си програма за разработване на редкоземни елементи през 2013 г., обхващаща периода до 2020 г., и тя се провали напълно“, посочва Владислав Иноземцев, специален съветник в Близкоизточния института за медийни изследвания. „Сега Путин казва, че Русия трябва да постигне самодостатъчност в около половината от критичните елементи – приблизително 15 от 27 метала – до 2030 г. Вярвам, че това е невъзможно“, посочва той.

Подкрепата на Кремъл не е гаранция за търговски успех.

Технологичният холдинг VK, ръководен от Владимир Кириенко, 43-годишния син на първия заместник-началник на кабинета в Кремъл Сергей Кириенко, се превърна във водещ играч на руския пазар за социални мрежи и онлайн комуникации след атаките на държавата срещу независимите платформи след нахлуването в Украйна.

Въпреки това технологичният холдинг остава на загуба за шеста поредна година през 2025 г., въпреки че нетната му загуба се сви близо четири пъти на годишна база до 24,9 млрд. рубли (339 млн. долара).

Наследниците на някои от по-отдавнашните приближени на Путин гонят по-традиционни административни кариери. Дмитрий Патрушев, син на бившия секретар на Съвета за сигурност Николай Патрушев, сега е вицепремиер. Борис Ковалчук, настоящ ръководител на Сметната палата на Русия, е син на милиардера Юрий Ковалчук, един от най-близките сътрудници на Путин.

Тепърва ще се види дали икономическото влияние на децата на Кремъл може да надживее политическата власт на бащите им.

„Просперитетът на децата на съвременния руски елит трае само докато баща им или дядо им е жив“, отбелязва Екатерина Шулман, политолог от Берлин в Центъра „Карнеги“ за Русия и Евразия. „Многократно сме виждали колко грубо децата биват лишени от активи и влияние след смъртта на бащите им“, допълва тя.