Глобалната мрежа от приятели на Владимир Путин започва да се къса

През последните две десетилетия руският президент Владимир Путин изграждаше глобална мрежа от съюзници, която започва да се разпада под изненадващия натиск от американския президент Доналд Тръмп, пише в коментар европейското издание Politico. Публикацията обръща внимание на свалянето на близкия съюзник на Русия Башар Асад в Сирия в края на 2024 година, както и последните кризи във Венецуела и в Иран.

Министерството на външните работи на Русия прикани САЩ да размисли и да освободи президента Николас Мадуро, който беше арестуван и изправен пред съд в Ню Йорк по обвинения за наркотрафик.

Още по-срамна за Кремъл в региона беше невъзможността да защити танкера Marinera, плаващ под руски флаг, от превземане от страна на американската брегова охрана. Вашингтон обвини кораба, че нарушава блокадата над Венецуела, а докато се опитваше да избяга, танкерът смени името си и флага, под който плава. Москва изпрати бойни кораби и подводница, които само станаха свидетели на операцията на американските военни.

Според публикация в The Wall Street Journal капитаните на корабите са съобщили в своята база в Мурманск за ситуацията и след това не са се намесили.

Преди година Москва и Техеран подписаха споразумение за стратегическо партньорство, но в него няма клауза за взаимна отбрана, въпреки че Иран снабди руската армия с дронове и технологии, които в момента те използват всяка нощ срещу украинските градове. Според информация на Bloomberg Иран е доставил и балистични ракети с малък обсег на действие (до 120 км) за 2,7 млрд. долара в последните четири години.

Сега властта в Иран е заплашена на фона на масираните протести и заявленията на Вашингтон, че ще се намеси в защита на хората по улиците. Въпреки заплахите на властите хиляди продължават да протестират всяка вечер по улиците на градовете в Иран, допълва още Bloomberg. Според анализатори Иран е по-близо до революция откогато и да е било през последните години.

Коментарите на Тръмп пък подсказват, че след като се опита да бъде миротворец, сега той залага на познатата американска практика за смяна на режимите. Русия пък все по-ясно показва, че не може да защити своите приятели.

По време на приемане на писма с акредитации на посланици Путин заговори за нова и справедлива архитектура на ситурността и обясни, че войната в Украйна е заради лъжата на НАТО, че няма да се разширява на изток. За руския президент сегашната система е деградирала и трябва бързо да се сложи край на войната, но и допълни, че Русия ще изпълни целите си, а имено капитулацията на Украйна.

Руснаците започват да си задават въпроси за войната в Украйна

Във вътрешен план ситуацията за руския президент Владимир Путин също не изглежда много стабилна. Войната в Украйна, която той нарече "специална военна операция", очаквайки да отбележи успех в рамките на няколко дни или седмици, продължава вече 1422 дни.

Това е по-дълго от Великата отечествена война, която СССР води срещу Германия, и това започва да предизвиква недоволство сред руснаците. Военни кореспонденти отбелязват, че успехите на руската армия са нищожни и несравними с действията на съветската армия преди 80 години, която за това време вече стигна до Берлин. "Можем да го повторим", лозунг за много руснаци след края на Втората световна война, вече не изглежда толкова сигурно.

Много руски анализатори обаче неглижират тези коментари и обясняват липсата на резултати в Украйна с ниската ангажираност на руското общество с войната.

Кремъл се опита да покаже силата си в Украйна, изстрелвайки в началото на януари ракетата "Орешник" по авиационен завод в Лвовска област. Но дори и руски военни кореспонденти признаха, че плановете не са постигнали успех - това е вторият удар с балистичната ракета със среден обсег на действие, тоест може да стигне до градове в Европа. В Кремъл обаче прекалено дълго са се колебали дали да я използват. Нещо повече, пишат руските наблюдатели, целта не беше ясно обявена предварително и съответно - и на Запад, и украинското общество не се стресна от удара.

Министерството на отбраната на Русия съобщи, че използва "Орешник" в отговор на атака на украински дронове по резиденция на Путин в Новгородска област. Западни служби обаче заявиха, че няма данни за такъв удар. В Москва призоваваха за удар по правителствения квартал в Киев, което реално не се състоя.

Русия обстрелва масирано енергийни съоръжения в украинската столица на фона на паднали под -15°С температури. Ударите на 9 януари оставиха без електро- и топлоснабдяване към 6 хил. сгради, или половината от жилищните сгради в града. Екипите на комуналните компании успяха да се справят с кризата в понеделник и броени часове по-късно градът отново беше атакуван в нощта срещу 13 януари. Депутат разказа за удар с пет балистични ракети по най-голямата топлоцентрала в Киев. Имаше прекъсване на тока в големи райони от столицата и към 500 сгради останаха без топлоснабдяване, посочват местните власти.

Украйна също атакува енергийи обекти на територията на Русия. Губернаторът на Белгородска област Вячеслав Гладков призова жителите на областта да помислят къде могат да се евакуират. Областта беше атакувана с дронове също на 9 януари и близо 600 хил. души са без електрозахранване. И досега мрежата не е възстановена и няма краен срок това да се случи. А това също влияе на настроенията на руснаците.