Вучич обръща нова политическа глава с оттеглянето си от президентския пост

Когато президентът Александър Вучич обяви, че ще се оттегли като президент на Сърбия, като съкрати мандата си и вероятно предизвика предсрочни избори, малцина повярваха, че  той ще изчезне от политиката, пише Ройтерс.

Популисткият лидер, който е управлявал като премиер или президент от 2014 г. насам, наблюдава глава на икономическо развитие, но също и на нарастващо недоволство срещу предполагаемата корупция и авторитаризъм. Той е обявявал и преди, че ще напусне политиката, но след това променяше решението си.

Вучич заяви пред многоброен проправителствен митинг в столицата Белград в събота, че ще подаде оставка в рамките на седмици след 18-месечни масови антиправителствени протести срещу корупцията и силния му контрол върху властта, както твърдят критиците му, в страната кандидат за членство в ЕС.

Демонстрациите, които са най-големите от падането на Слободан Милошевич през 2000 г., бяха предизвикани от рухването на навес на гара през ноември 2024 г., при което загинаха 16 души. Това стана емблема на повсеместната според критиците корупция и слаб контрол.

Анализатори очакват Вучич да се върне начело на консервативната си и популистка партия Сръбска прогресивна партия и да управлява като премиер. Дори протестиращите, които призоваха за оттеглянето му, не очакват цялостни промени, докато той остава близо до лостовете на властта – хиляди хора се събраха в неделя, дори след като той заяви, че ще се оттегли.

„В миналото той многократно обявяваше, че планира да се оттегли от политиката. Но последователно се стреми да остане на власт и цялата властова система, която създаде, е изградена около него“, коментира Флориан Бебер, преподавател по история и политика на Югоизточна Европа в университета в Грац.

Вучич твърди, че има големи постижения

Вучич, който е на 56 години и е висок близо два метра, доминираше сръбската политика над десет години. След първоначалния си период като твърдолинеен националист той беше вицепремиер от 2012 до 2014 г. и премиер от 2014 до 2017 г. Когато зае обичайно церемониалния пост на президент през 2017 г., той пое властта и запази силен контрол върху партията си.

Икономиката на Сърбия постигна забележителен ръст от 2012 г. насам. Безработицата намаля от около 26% на около 8-9%, а номиналният брутен вътрешен продукт (БВП) почти се утрои до около 90 млрд. евро. Годишните преки чуждестранни инвестиции са нараснали от около 800 млн. евро през 2012 г. до рекордните 5,2 млрд. евро през 2024 г., сочат официални данни.

Страната изгради силни връзки с Китай, включително чрез продажбата на фалирала медна мина и стоманолеярна, които бяха преструктурирани. Отношенията с Китай достигнаха кулминацията си при държавното посещение на президента Си Дзинпин в Сърбия през 2024 г. и посещенията на Вучич в Китай през 2023 и 2026 г.

Той се стремеше да поддържа и отношения с Москва и прие руския президент Владимир Путин в Белград през 2014 г. и 2019 г., като предприе и стъпки за присъединяване на страната му към ЕС, въпреки че препятствията, свързани с върховенството на закона, свободни и честни избори и околната среда, остават.

„Успяхме да постигнем страхотни неща и да променим лицето на страната ни въпреки постоянния външен и вътрешен натиск“, каза той пред поддръжниците си в събота.

Твърдения за корупция и авторитаризъм

Въпреки това критиците посочват липса на прозрачност в обществените поръчки, включително за възстановяването на стоманения навес, който рухна в Нови Сад.

Опозиционните партии, включително Демократическата партия и Зелено-ляв фронт, местни медии и регулатори обвиняват правителството, че е възложило договора чрез извънредни процедури, които заобикалят конкурентните търгове и надлежния надзор. Правителството многократно отрече това, въпреки че редица официални представители, включително двама министри, бяха арестувани или подадоха оставка след инцидента.

Правозащитни организации говорят и за плавно налагания авторитаризъм при управлението на Вучич, особено на фона на протестите през последно време, при които демонстранти заявиха, че са били бити или несправедливо задържани.

Свободата на медиите е застрашена, казват те. През 2026 г. Сърбия зае 104-о място от 180 страни в индекса за свободата на медиите, най-ниската позиция до момента, като остана след всички страни членки на ЕС и от Балканите.

Експерти твърдят, че репортери получават смъртни заплахи или често са сплашвани и нападани.

„Имаме напълно враждебна среда за свобода на словото или открит дебат“, казва Йелена Сесар, изследовател на Балканите в „Амнести Интернешънъл“.

Вучич многократно е отричал да заглушава гласове от опозицията или медиите.

Но мнозина посочват миналото му като министър на информацията при бившия диктатор Милошевич, когато следял ограниченията върху медиите по време на бомбардировките на НАТО през 1999 г.

През 1995 г. като заместник-председател на ултранационалистическата Сръбска радикална партия той заяви за НАТО в обръщение пред парламента: „Елате и ни бомбардирайте, убийте един сърбин и ние ще убием сто мюсюлмани“.

Той каза това само дни след клането в Сребреница, при което около 8000 босненски мюсюлмани – мъже и момчета, бяха убити от силите на босненските сърби.

Вучич заяви, че думите му са извадени от контекста.

През 2015 г. той посети церемония по повод 20-годишнината от клането в Сребреница, но беше принуден да бяга, след като опечалени го замеряха с камъни и бутилки. „Съжалявам, че някои не признават искреното ми желание да изградя приятелски връзки между сърбите и босненците“, заяви Вучич и нарече събитието „организирана атака“.