Когато спортната дипломация срещне границите на твърдата сила

Парадоксално е, че тоталитарните режими през 30-те години на миналия век в някои отношения са проявявали по-голяма отвореност.

Десетилетия преди да се появи терминът „спортно изпиране на имидж“ („sportswashing“), Бенито Мусолини посреща с разточително гостоприемство участниците в Световното първенство през 1934 г., организирано от фашистка Италия.

Нацистка Германия също демонстрира готовност да допуска чернокожи и еврейски чуждестранни спортисти на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г., до голяма степен за да предотврати международен бойкот. Именно тогава американският лекоатлет Джеси Оуенс печели четири златни медала и се превръща в символично опровержение на расовата идеология на нацисткия режим.

Почти век по-късно много хора, пътували за Световното първенство, са били подлагани на продължителни разпити на американските летища или изобщо не са получили разрешение да влязат в страната.

Сомалийският съдия Омар Артан, който трябваше да стане първият представител на страната си, ръководил мачове на световно първенство, беше върнат още на летището в Маями.

На фотографа на националния отбор на Ирак Талал Салах беше отказан достъп в Чикаго, а нападателят Аймен Хюсеин е бил разпитван близо седем часа.

Провеждането на Световното първенство в годината, когато САЩ отбелязват 250 години от независимостта си, предоставя изключителна възможност страната да демонстрира най-доброто от себе си. За част от чуждестранните фенове обаче най-силният спомен вероятно ще остане строгият американски имиграционен контрол.

Междувременно президентът на ФИФА Джани Инфантино продължава да популяризира лозунга „Футболът обединява света“, използван още на предишното световно първенство.

Някои анализатори смятат, че решението ФИФА да връчи първата си Награда за мир именно на Доналд Тръмп е било опит да насърчи американската администрация да смекчи ограниченията за пътуване.

Резултатите обаче се оказаха противоречиви. Американските власти премахнаха изискването за гаранционен депозит от 15 000 долара за част от участниците в турнира и за някои притежатели на билети, но много фенове въпреки това не получиха разрешение да влязат в страната. 

Джани Инфантино се опитва да се утвърди и като своеобразен международен посредник.

През април, по време на годишния конгрес на ФИФА във Ванкувър, той направи опит да организира помирение между представители на израелската и палестинската футболна федерация. Освен че вероятно се надяваше на символична обща снимка, Инфантино използва форума и за да обяви намерението си да се кандидатира за нов мандат начело на организацията.

Вместо очаквания дипломатически успех обаче последва неловък момент, след като ръководителят на палестинската футболна федерация отказа да се ръкува със заместник-председателя на Израелската футболна асоциация. Сцената по-скоро подчерта колко трудно разрешим остава конфликтът.

(Продължава на следващата страница)