Когато спортната дипломация срещне границите на твърдата сила

Случаят с Иран обаче беше от съвсем различен мащаб.

Политическите противоречия проличаха още по време на мачовете на иранския национален отбор в САЩ. ФИФА забрани на зрителите да развяват предреволюционното иранско знаме, превърнало се в символ на съпротивата срещу Ислямската република сред иранската диаспора. Забраната обаче беше прилагана непоследователно.

В същото време, когато националният отбор на Иран пристигна в Тихуана, Мексико, футболистите носеха значки с числото 168 – препратка към броя на хората, загинали при американски удар по иранско начално училище за момичета на 28 февруари.

ФИФА не определи тези значки като политическо послание, въпреки че случаят повдигна въпроса дали изобщо е възможно едно международно спортно събитие да бъде напълно аполитично. 

Краткото и необичайно участие на Иран в тазгодишното Световно първенство вероятно ще остави траен отпечатък върху международното обществено мнение.

Преди отпадането си още в груповата фаза иранският национален отбор беше принуден да премести своята база в Мексико, след като американските власти ограничиха престоя на отбора в САЩ непосредствено преди и след мачовете, а на част от членовете на делегацията беше отказана входна виза.

Така спортната дипломация отново се сблъска с реалността на твърдата сила – военните действия и строгия имиграционен контрол.

Подходът на администрацията на Доналд Тръмп обаче донесе и неочакван обрат. Иранският национален отбор беше посрещнат изключително топло в Мексико и успя да спечели симпатиите на много хора, като подчерта неудобствата, причинени от необходимостта да пътува след всеки мач без време за възстановяване. Така общественото внимание се насочи към ограниченията, наложени от САЩ, а не към политиката на иранския режим.

Разбира се, спортистите по своята същност не са политици. Именно това прави спортната дипломация толкова непредсказуема и често толкова въздействаща – тя трудно може да бъде режисирана.

Показателен остава примерът от Олимпийските игри в Берлин през 1936 г., когато американският лекоатлет Джеси Оуенс спечели четири златни медала и само с присъствието си постави под съмнение расовата идеология на нацисткия режим, без да произнесе нито дума.

Спортната дипломация може да бъде неефективна, а понякога и използвана за политически цели от недемократични режими. Но тя може също така да създава взаимно уважение между различни култури и народи.

Затова все още е рано спортната дипломация да бъде отписвана само защото „меката сила“ не е успяла да постигне значим пробив срещу нарастващото влияние на твърдата сила в международните отношения.

(БГНЕС)