Когато спортната дипломация срещне границите на твърдата сила

Подобен пример има и от Зимните олимпийски игри в Пьончан през 2018 г. Малко преди тях представители на Северна и Южна Корея договориха създаването на общ женски отбор по хокей на лед.

Южнокорейският тим беше принуден в последния момент да включи 12 севернокорейски състезателки към състава си от 23 души. Обединеният отбор загуби всичките си пет срещи, а много млади южнокорейци възприеха инициативата като политически спектакъл, а не като истински жест на помирение.

Подобни случаи сякаш показват ограниченията на спортната дипломация, а може би и на самата „мека сила“ в днешния свят. Но традиционната дипломация също не е успяла да разреши подобни дългогодишни конфликти.

Държавите и международните спортни организации често повтарят, че спортът трябва да остане извън политиката. В действителност международните спортни състезания по своята същност са силно политизирани.

Русия често използва именно този аргумент, когато оспорва ограниченията, наложени след нахлуването ѝ в Украйна. До известна степен Москва успя да смекчи част от санкциите.

На Олимпийските игри и турнирите от Големия шлем в тениса руски спортисти продължават да участват под неутрален флаг.

Международната федерация по шахмат забрани участието на националните отбори на Русия и Беларус в Шахматната олимпиада през 2022 г., но отделни състезатели от двете държави продължават да се състезават под знамето на федерацията.

Русия е отстранена и от конкурса „Евровизия“, което тази година постави организаторите в затруднено положение, след като няколко държави настояха за аналогични мерки срещу Израел и последваха бойкоти.

Русия беше напълно изключена и от Световното първенство по футбол след инвазията в Украйна, но това стана едва след като няколко европейски държави заплашиха, че ще бойкотират Мондиал 2022 в Катар, ако руският национален отбор бъде допуснат до участие. 

Когато Москва твърди, че спортът трябва да бъде извън политиката, критиците ѝ припомнят, че именно руският президент Владимир Путин наруши олимпийското примирие – традиция, водеща началото си още от древните Олимпийски игри.

Според тях Русия използва струпването на войски около Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г., за да анексира Крим. Освен това руската армия нахлу в Грузия по време на откриването на Олимпийските игри в Пекин през 2008 г., а пълномащабната инвазия в Украйна започна непосредствено след края на Зимните олимпийски игри в Пекин през 2022 г.

Спортните федерации също последователно се представят като защитници на политическия неутралитет. За тях ограниченията върху политическите послания често са начин да запазят добри отношения с домакините, спонсорите и възможно най-широката аудитория.

Но самото определяне кое представлява политически символ също е политически акт.

Украинският състезател по скелетон Владислав Хераскевич беше дисквалифициран на тазгодишните Зимни олимпийски игри, след като отказа да свали каска, украсена със снимки на украински спортисти и треньори, загинали във войната с Русия.

По време на Световното първенство по футбол през 2022 г. седем капитани на европейски национални отбори възнамеряваха да носят лентата „One Love“ в подкрепа на ЛГБТ общността. ФИФА обаче предупреди, че всеки футболист с подобна лента ще получи незабавно жълт картон, което доведе до отказ от инициативата.

Когато Съединените щати нанесоха въздушни удари по Иран само няколко месеца преди да бъдат домакин на Световното първенство, това създаде безпрецедентна ситуация в историята на турнира, който се провежда от 1930 г.

И в миналото е имало случаи, когато държава домакин не е признавала някой от участниците. Един от най-емблематичните примери по време на Студената война е победата на Източна Германия над Западна Германия в груповата фаза на Мондиал 1974, проведен именно в Западна Германия. Впоследствие западногерманците печелят световната титла.

(Продължава на следващата страница)