Украинските атаки срещу "руския Amazon" оказват натиск върху икономиката

Кремъл съобщи, че може да се наложи да подкрепи руския онлайн търговец Wildberries, който е загубил 10% от складовия си капацитет и огромни количества стоки в резултат на украински атаки с дронове, предаде The Guardian.

Киев обясни, че неговите сили атакуват „руския Amazon“ заради ролята му в снабдяването на руската армия. Кремъл потвърди, че правителството е обсъдило възможността за подкрепа на Wildberries. Високопоставен източник от бранша е съобщил пред Ройтерс, че Wildberries се намира в затруднено положение и може да се наложи да потърси държавна подкрепа, най-вероятно чрез банки под държавен контрол, за да продължи дейността си.

Ръководител на водещия украински производител на оръжие Fire Point заяви, че Wildberries е под прицел от страна на Украйна отчасти заради партньорството си с контролираната от държавата банка ВТБ. Денис Штилерман, съосновател и главен дизайнер на Fire Point, описа Wildberries като най-големия кредитополучател в Русия и заяви в интервю с украинския журналист Дмитрий Гордон, че фалитът ѝ би довел до колапса на голям брой банки, включително ВТБ.

Wildberries и нейният конкурент Ozon заемат централно място в плановете на руското правителство за стимулиране на икономическия растеж, тъй като Москва е изправена пред нарастващ бюджетен натиск заради увеличените военни разходи.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков похвали Wildberries за оказаната помощ на външни търговци, чиито стоки са били съхранявани в засегнати от ударите складове. Wildberries съобщи, че досега е изплатила 40 милиона рубли (близо 509 хил. долара) на семействата на загинали или ранени при украинските атаки с дронове срещу складовете ѝ.

Прокуратурата в Киев може да насочи вниманието си към Лукашенко

Администрацията на украинския президент Володимир Зеленски е отправила молба към главния прокурор на Украйна да разгледа възможността за започване на наказателно преследване срещу беларуския президент Александър Лукашенко, според писмо, оповестено във вторник. Лукашенко позволи на руския президент Владимир Путин да използва Беларус като отправна точка за мащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Кабинетът на украинския президент съобщи, че Беларуският демократичен форум, опозиционна група в изгнание, е поискал от Киев да повдигне обвинение срещу Лукашенко за военни престъпления, геноцид и „държавен терор“. Администрацията на Лукашенко не е отговорила на запитване на Ройтерс за коментар.

Няма вероятност Лукашенко да се яви пред украински съд, но според Дмитрий Болкунец, генерален секретар на Беларуския демократичен форум, повдигането на обвинение би „увеличило значително личните правни и свързани със сигурността рискове, пред които е изправен Лукашенко“, и би било акт на историческа справедливост. „Това би могло да има дълбоко въздействие в Беларус, защото Лукашенко би го приел много лично и би бил дълбоко загрижен за последствията“, допълва той.

Среща на външните министри на Украйна и Иран след украинска атака над ирански кораб

Външните министри на Украйна и Иран са провели разговор във вторник, съобщи Киев, като добави, че иска да избегне ескалация след украинска атака срещу ирански кораб в Каспийско море. В събота Володимир Зеленски заяви, че Киев е нанесъл удари в Каспийско море срещу кораби, превозващи военен товар, свързан с Иран.

Украинският външен министър Андрий Сибига заяви, че е повторил пред иранския си колега Абас Арагчи, че „всички действия на Украйна са насочени единствено към защитата на страната ни от руската агресия и никога не са имали за цел да засегнат граждански кораби или хора“.

Арагчи заяви, че Сибига го е уверил, че атаката е била „непреднамерена и че Украйна не търси ескалация“. Въпреки това Украйна не изглежда да е определила публично удара като непреднамерен, а Сибига заяви, че е подчертал пред Иран необходимостта да „се прекрати всякаква подкрепа за руската война срещу Украйна“. Украйна понася големи щети и много жертви при руските атаки, при които се използват дронове „Шахед“, закупени от Иран или произведени по негови проекти.

Москва обвинява Украйна в систематични удари по автобуси

Украински удари с дронове са убили най-малко трима души вчера в граничната руска Белгородска област, а 19 души са ранени при нападение срещу автобус, съобщи руското Министерството на отбраната, цитирано от Ройтерс и БТА. 

Областните власти обявиха, че удари с безпилотни летателни апарати по търговски обект в село близо до границата са отнели живота на двама души. Още една жертва има при атака близо до Белгород.

Автобус е попаднал под обстрел в град Шебекино, до границата с Украйна. 18 от 19-те ранени пътници са били откарани в болница. Москва обвинява Украйна в систематични удари по автобуси в различни руски области.

Според говорителя на руското външно министерство Мария Захарова последните удари сочат, че Украйна взима на прицел руския обществен транспорт с "маниакална последователност, отмъщавайки на обикновените хора за нарастващите си неуспехи на фронта".

Междувременно назначените от Москва власти в окупираните части от украинската Донецка област казаха, че вчера са били ранени петима души при "удар с дрон по автобус".

Русия обвини Украйна и за нападение миналия месец срещу рейс с беларуски деца, които са отивали на летен лагер. Тогава бе убита жена, а 6 деца бяха ранени, припомня Ройтерс.

Руските сили са атакували две бензиностанции в украинската гранична Сумска област, предаде Укринформ, като се позова на публикация в приложението Telegram на началника на Сумската областна военна администрация Олег Григоров. Според първите подадени информации няма пострадали.

Междувременно губернаторът на руската Рязанска област Павел Малков съобщи в Telegram за пожар в промишлено предприятие, причинен от украинско нападение с дрон, предаде Ройтерс. Той не предостави подробности за това какво точно се произвежда там. В Рязанска област има големи индустриални комплекси, сред които нефтопреработвателен завод, както и логистичен център, посочва Ройтерс.

Русия обмисля монтиране на картечници на търговски кораби със зърно в Азовско море 

Руски държавни представители предлагат да въоръжат корабите, превозващи зърно, с картечници и мобилни ракетни установки в опит да се противодейства на украинските атаки с дронове, съобщава Bloomberg. 

Военните и транспортните власти на страната водят преговори с търговци на зърно и корабособственици, за да защитят товарите, преминаващи през Азовско море, според запознати с въпроса. По море обикновено се пренася около една четвърт от руските доставки на зърно, но през последните две седмици търговията е спряна поради удари по пристанища, кораби и друга морска инфраструктура. 

Москва препоръчва временно оборудване на корабите за насипни товари с всичко – от бронирани обшивки и чували с пясък до мрежа против дронове и обособяването на позиции за тежки картечници. Войници, въоръжени с автомати „Калашников“, ще ескортират корабите през първата част от пътуването им, според препоръки, видени от Bloomberg. 

Предложенията подчертават заплахата, която украинските дронове представляват за многомилиардната търговия със зърно на Русия, ограничавайки приходите от износ и доходите за сектора на селското стопанство в пика на реколтата. Русия и Украйна засилиха взаимните атаки срещу търговски кораби и пристанища в Черно море през последните две седмици, което породи опасения за доставките и доведе до покачване на цените на пшеницата до двугодишен връх.  

Руското министерство на транспорта, министерството на отбраната и Федералната агенция за морски и речен транспорт не са отговорили на исканията за коментар на Bloomberg. 

Руският военноморски флот може да защити търговския флот на страната, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков в понеделник. Той цитира коментарите на президента Владимир Путин от неделя, че нападенията срещу търговски кораби трябва да се третират като пиратски актове. Макар Песков да призна, че инсталирането на оръжия на граждански кораби е забранено от международното право, той не спомена конкретно предлаганите военни ескорти. 

Съгласно така наречения подход go-pro на Русия, военни екипи ще се качват на кораби в пристанищата в Азовско море, като инсталират тежки картечници на предварително обособени места за първата част от пътуването. Всяко оръдие трябва да бъде оборудвано с термовизионен или нощновизорен мерник, според информацията. Войниците ще напуснат корабите, след като преминат през Керченския проток, вземайки оръжията и боеприпасите със себе си. 

Американският Сенат придвижи законопроект за санкции срещу Русия

Сенатът на САЩ придвижи всеобхватен законопроект в памет на покойния сенатор републиканец Линдзи Греъм за енергийни санкции срещу Русия в деня на погребението му, предаде Ройтерс.

86 сенатори гласуваха за задвижване на процедурата по одобрение на законопроекта, който има за цел да наложи санкции на руски длъжностни лица и да разреши високи мита за вноса от Китай, Индия и други страни, за да за да ги принуди да намалят зависимостта си от руски петрол и газ. 12 сенатори гласуваха "против". Гласуването бе прието като жест на почит към автора на законопроекта Линдзи Греъм.

Американският президент републиканец Доналд Тръмп обяви, че подкрепя мерките, като поиска да бъдат добавени санкции срещу Иран.

Ако законът бъде приет, той ще позволи на Тръмп да налага мита до 100% на страни, които са основни потребители на руски енергоносители, включително Индия, Япония и някои държави в Европейския съюз.

Зеленски: Инициативата вече не е в ръцете на Путин

Украинският президент Володимир Зеленски, който е на посещение в САЩ, заяви снощи в интервю за американската телевизия Fox News, че "инициативата вече не е в ръцете на Путин“ във войната в Украйна, предаде БТА.

"Путин губи 30 хил. от войниците си на месец. (...) Това са много загуби, но той не иска да спре тази война“, добави той в интервюто в рамките на визитата си във Вашингтон, където бе приет в Белия дом от американския държавен глава Доналд Тръмп и присъства на погребението на сенатор Линдзи Греъм, отявлен поддръжник на Киев.

По повод задвижения от Сената законопроект за санкции срещу Русия Зеленски заяви пред Укринформ, че той представлява силна подкрепа за Украйна и изпраща важно послание на Европа. Законпроектът е изключително важен за възпрепятстването на финансирането на руската война в Украйна, допълни той.

“На първо място ние сме много благодарни на сенаторите за дебата. Обсъдихме в детайли как да се помогне на Украйна. Много сме благодарни - този законопроект е изключително важен. Важен е натискът, който се оказва върху Русия със санкциите", посочи украинският държавен глава, който се срещна с американски сенатори.

“Въпросът не е само в парите, не е просто в лишаването на Русия от способността да финансира тази война, но също и в изпращането на мощен сигнал към Европа, мощен сигнал към Украйна и в осигуряването на подкрепа за нашия народ", отбеляза Зеленски, добавяйки: "Надявам се с Божията помощ да постигнем положителен резултат".