Ще се възстановят ли някога газовите връзки между ЕС и Русия?

Газовите връзки между Европейския съюз и Русия, градени с десетилетия и носещи милиарди приходи на Москва, едва ли някога ще бъдат възстановени на нивото отпреди войната в Украйна, пише в анализ Ройтерс. Текстът е подготвен в Русия и е съобразен с цензурата, налагана със закон от Москва по темата за войната, уточняват от агенцията.

Търговията се базира на хиляди километри газопроводи от Сибир до Европа, а доскоро европейските клиенти бяха "хванати" с дългосрочни договори за доставка. Тя започва още през 60-те години на миналия век. Тогава СССР съобщава за открито газово находище в Сибир, което е едно от най-големите в света. Политбюро започва преговори със Западна Германия за доставка на газ срещу изграждането на газопроводи, защото тогава Москва няма технологиите.

Така през 1970 година започва да действа "договорът на века". Сделката е за 20 години, а по сегашни цени стойността му е към 30 млрд. долара, изчислява още Ройтерс.Тя означава достъп до газ на ниска цена за индустрията и домакинствата в Западна Германия за години напред.

Сега основната част от капацитета на тези тръби стои празна.

"Разбира се, че загубата на европейкия пазар е сериозен тест за Русия", разказва Юрий Шафраник, министър на енергетиката в периода 1993 - 1996 година. Много по-директен е бивш ръководител в "Газпром", който обаче иска да запази своята анонимност. "Работата на хиляди хора, които от десетилетия развиват експортната система, сега е в тоалетната", коментира той.

В "Газпром" обаче не виждат проблем. "Нищо не се променя за нас - имахме увеличения на заплатите два пъти през миналата година", казва работещ в компанията в Нови Уренгой, също поискал да запази анонимност.

Какво се случва в "Газпром"

Държавната газова компания "Газпром" беше създадена в последните дни на СССР от Министерството на газовата индустрия, оглавявано в този момент от Виктор Черномирдин. "Черномирдин не позволяваше на никого да си вре носа в "Газпром" - това беше държава в държавата, и така си продължи", спомня си днес Шафраник.

След началото на "специалната военна операция" на Владимир Путин в Украйна "Газпром", както и много други руски държавни гиганти, спря да публикува информация за финансовото си състояние. От началото на годината компанията вече не съобщава и данни за износа на природен газ, каквито преди даваше на всеки 15 дни.

По данни на ЕС към края на 2022 г. Русия вече има дял от 7,5% от общия внос на газ в общността, спрямо 40% в края на 2021 г. По изчисления на Ройтерс по косвени данни от изпълнението на бюджета на Руската федерация приходите от продажбата на природен газ през януари трябва да са намалели до 3,4 млрд. долара, спрямо 6,3 млрд. долара през януари 2022 г.

Преди войната Русия имаше планове да увеличава износа на газ към Европа, а не да го намалява. Ръководителят на "Газпром Експорт" Елена Бурмистрова разказваше през 2019 г., че износът на газ извън страните от бившия СССР, тоест това са европейските пазари и Китай, достига 200 млрд. куб. метра и това е "новата реалност". Газовият холдинг се надяваше да надгражда, но през миналата година общият износ не надхвърли и 100 млрд. куб. метра.

Диверсификация

Не от миналата година руският президент Владимир Путин търси нови пазари за природния газ. Засега единствената опция е Китай, който е най-големият потребител на енергия в световен мащаб. Страната е водещ вносител на петрол, втечнен газ и въглища. Другият вариант е идеята за газов хъб в Турция, но тя зависи от желанието на Европа да продължава да купува руския газ, вече миксиран с газа от останалите източници в турската мрежа - втечнен газ, както и газ от Азербайджан и Иран.

Русия разшири газопровода "Силата на Сибир", по който от края на 2019 г. започна да изнася газ за Китай с тенденцията през 2025 г. доставките да достигнат обем от 38 млрд. куб. метра годишно. Няколко дни преди войната - когато Путин отиде на откриването на олимпийските игри в Пекин, двете страни се договориха за увеличаване на доставките с още 10 млрд. куб. метра годишно.

На теория това означава, че Китай може да получава към 50 млрд. куб. метра годишно от Русия. Но въпросът е колко перспективен пазар е китайският, след като плановете на Пекин не предвиждат увеличаване на потреблението на газ след 2030 г. Нещо повече - двете страни държат в тайна цената по договора. Според анализатори обаче става въпрос за 270 долара за 1000 куб. метра, което е доста под цената, прогнозирана от Министерството на икономиката за 2023 г. - 700 долара за 1000 куб. метра, и доста под нивата, плащани от европейските клиенти. 

Като цяло руският природен газ вече е в пряка конкуренция с втечнения газ (след като и Германия вече има два приемни терминала), както и със зелената енергия (в Европа голяма част от газа се използва за производство на електроенергия), която е в подем именно на фона на неяснотата около доставките на природния газ.

Но в "Газпром" също имат отговор - преди време руското правителство постави задача за изграждане на нови 24 хил. километра газопроводи, с които да бъдат газифицирани 538 хил. домакинства в периода 2021 - 2025 г. "Просто ще трябва да доставяме повече газ на вътрешния пазар, вместо да го изнасяме към Европа. Китай също се нуждае от газ", казва служителят на "Газпром" в Нови Уренгой, пожелал да остане анонимен.