Германия повежда лагера на противниците на ядрената енергeтика в ЕС

Седем държави от ЕС начело с Германия и Испания се обединяват срещу укрепването на позициите на ядрената енергетика в общността, пише Ройтерс позовавайки се на свои източници. През февруари Франция оглави другия лагер - обединявайки около себе си още десетина държави, сред които и България. 

Двете страни спорят за статута на ядрените мощности. Противниците не искат те да бъдат приравнени на възобновяемите енергийни източници в изпълнение на целите за въглеродна неутралност на ЕС до 2050 година. Според тях фокусът върху ядрената енергетика ще изтегли ресурсите от зелените проекти и реално ще застраши изпълнението на климатичните цели на общността.

ЕК се опитва да наложи още по-амбициозни цели за зелената енергия особено на фона на енергийната криза от последните месеци. Според източниците на Ройтерс Брюксел обаче не може да започне преговори със страните именно заради спора за мястото на ядрените централи. Една от последните спънки е относно водородът, произвеждан чрез електроенергия от ядрени централи, и дали той трябва да бъде признат като допустим в изпълнението на увеличените цели.

Седемте държави - Германия, Испания, Австрия, Дания, Ирландия, Люксембург и Португалия, са изпратили писмо до Швеция, която в момента е ротационен председател на ЕС, с искане нисковъглеродните горива да не бъдат включени в "позволените средства" за постигане на  целите за декарбонизация, защото те всъщност ще ограничат развитието на зелените централи.

"Допълнителен възобновяем капацитет може да бъде инсталиран за кратко време и при сравнително конкурентни разходи", заявяват те в писмото, до което достъп има Ройтерс. За тях годините до края на това десетилетие ще са от съществено значение за климатичните промени и соларните и вятърните централи ще са основните източници на снижаването на въглеродните емисии.

Седемте противници на ядрената енергетика коментират, че тя действително е нисковъглеродна, но не и възобновяема. Те заявяват, че са готови да приемат като допринасящи за декарбонизацията нисковъглеродните горива, но в други нормативни актове - например директивите за газовите мрежи. Според тях целите за възобновяемата енергия трябва да бъдат постигани единствено от вятърни, слънчеви и други въозобновяеми енергийни източници.

В другия лагер обаче са категорични, че водородът е от съществено значение за намаляването на емисиите от тежката индустрия, за която много често няма ВЕИ-решение. Затова и Франция и нейните съюзници настояват водородът да бъде признат за подкрепящ целите за декарбонизация.

Европейските чиновници коментират пред Ройтерс, че разочарованието сред страните от ЕС расте на фона на опитите на Франция да включи ядрената енергия на толкова късен етап от преговорите за зелените цели, както и от опитите на Германия да забави изпълнението на мерките за намаляване на емисиите от автомобилната индустрия, въпреки че те вече бяха одобрени.