Рязък спад във вноса на енергийни продукти отчита ЕС през третото тримесечие

През третото тримесечие на 2023 г. Европейският съюз е внесъл енергийни продукти на стойност 35,4 млрд. евро, възлизащи на 65 милиона тона, сочат данни на Евростат. В сравнение със същото тримесечие през 2022 г. се отчита спад и в стойността им (-49,1%) и в нетната маса (-11,3%).

Вносът на енергийни продукти е съставлявал 17,7% от целия внос на ЕС през третото тримесечие. От 2019 г. до 2023 г. се отчитат значителни колебания в този дял, което може да се отдаде основно на изразената волатилност в цените на енергийните продукти.

Делът на петролните масла в общия внос на ЕС се е увеличил от 9,1% през 2021 г. до 11% през 2022 г. и запазва ниво от 10,6% през първите три тримесечия на 2023 г. По-значителни колебания се наблюдават при природния газ, вносът на който се увеличава от 5,1% през 2021 г. до 10,8% през 2022 г., преди отново да спадне до 6,5% през първите три тримесечия на тази година.

Източник: Евростат

В сравнение със същия период на 2022 г., през третото тримесечие на 2023 г. вносът на петролни масла остава стабилен, докато при вноса на природен газ се отчита значителен спад - делът в общия внос се свива от 13,1% до 5,2%.

Основни вносители за ЕС са били Норвегия и САЩ, отчита европейската статистическа служба. Най-голямата част от вноса на нефт през третото тримесечие идва от САЩ (17,7%), Норвегия (13,7%) и Казахстан (8,2%). Почти половината от природния газ в газообразно състояние идва от Норвегия (48,6%). Следват Алжир със 17,8%, Русия (16%) и Обединеното кралство (10,5%). САЩ са внесли почти половината от течния природен газ (48,5%), следвани от Катар (14%), Алжир (10,1%) и Русия (8,8%).

Данните на Евростат показват значителен спад на вноса на енергийни продукти от Русия след началото на военните действия в Украйна. През третото тримесечие на 2022 г. делът на Русия в общия внос е 14,5%, а през третото тримесечие на 2023 г. - едва 6,5%.

Ръст на дела на потреблението на възобновяема енергия в ЕС

Европейската статистическа служба отчита повишаване на дела на възобновяемите източници в брутното крайно потребление на енергия в ЕС. То е достигнало 23% през 2022 г. и бележи ръст от 1,1 процентни пункта спрямо 2021 г.

Директивата на ЕС за енергията от възобновяеми източници ревизира целите си за 2030 г., като повиши плана за дела на възобновяеми източници от 32% на 42,5% (с цел увеличението да достигне 45%). Затова европейските държави трябва да повишат усилията си за колективно постигане на новата цел през 2030 г.

Швеция е страната с най-висок дял на енергия от възобновяеми източници с близо две трети (66%) от крайното потребление през 2022 г. Страната разчита основно на хидро и вятърна енергия, както и на енергия от твърди и течни биогорива и термопомпи. След нея е Финландия (47,9%), която разчита на хидро и вятърна енергия, както и на твърди биогорива. Енергията от възобновяеми източници в Латвия е с дял 43,3% от потреблението. Дания – 41,6%, Естония – 38,5%.

Източник: Евростат

Най-малък е делът на потребление на енергия от възобновяеми източници в Исландия (13,1%), Малта (13,4%), Белгия (13,8%) и Люксембург (14,4%).

В България делът на енергията от възобновяеми източници е малко под средното за ЕС - около 20%. 

Общо 17 от 27-те държави в ЕС имат по-нисък дял от средното за ЕС потребление на възобновяема енергия през 2022 г.