Как ядрената дипломация на Русия ѝ печели световно влияние

Рупур в западните региони на Бангладеш може да изглежда малко вероятно място за Малка Русия. Там обаче табелите на магазините масово са изписани и на руски, бенгалските продавачи на зеленчуци се пазарят за „картошка“ и „морков“, а руснаците, които живеят там, могат да прегледат зъбите си в Russ Dental Care.

Обяснението за наплива на руснаци там се намира на няколко километра надолу по пътя: държавният ядрен гигант „Росатом“ изгражда първата атомна електроцентрала в Бангладеш. С приблизителна цена от около 12 млрд. долара, това е един от най-големите инфраструктурни проекти в страната с население около 170 млн. души, пише FT.

Правителството на Бангладеш казва, че централата с мощност 2400 MW, която се очаква да започне изпитвания тази година, ще се справи с недостига на електроенергия и прекъсванията, парализиращи иначе бързо развиващата се икономика, включително сектора за износ на облекла.

За Москва обаче проектът има други цели: да свърже двете страни заедно за десетилетия и да разшири влиянието на Кремъл в Бангладеш, както направи с други държави, които нямат собствен ядрен капацитет.

По време на управлението на Владимир Путин, продължило повече от две десетилетия, газът и петролът бяха неговите най-важни геополитически инструменти. Войната в Украйна обаче промени това. Отдалечаването на ЕС от руската енергия, съчетано с експлозиите на тръбопровода „Северен поток“, лиши Кремъл от най-важния му пазар за износ и влияние.

Санкциите срещу Русия заради войната все още не обхващат сектора на ядрената енергия, който може да създаде дълготрайни политически връзки и да попречи на усилията на Запада да изолира режима на Путин.

Преди пълномащабното нахлуване в Украйна Русия вече представляваше около половината от всички международни споразумения за изграждане на ядрени електроцентрали, реактори и доставки на ядрено гориво, извеждане от експлоатация или управление на отпадъците. Основните конкуренти на страната в ядрения сектор са Китай, Франция, Япония, Южна Корея и САЩ и те представляват около 40% от пазара, взети заедно.

Въпреки санкциите върху нейната икономика, Русия продължава да бъде ненадминат износител в сферата на ядрената енергетика. Страната участва в повече от една трета от новите реактори, които се изграждат по света в момента, включително в Китай, Индия, Иран и Египет.

Западните правителства са притеснени от доминиращата позиция на Русия в глобалната верига на ядрените доставки. Миналия месец президентът на САЩ Джо Байдън подписа закон за забрана вноса на руски обогатен уран, който представлява около 25 процента от общото предлагане на САЩ.

Пред миналата година САЩ, Обединеното кралство, Япония, Канада и Франция създадоха ядрен съюз „Сапоро 5“ в кулоарите на Г-7, който тогавашният британски министър на енергетиката Грант Шапс каза, че има за цел „да изтласка Путин изцяло пазара на ядрено гориво“.

Взаимоотношенията, които Русия изгражда чрез ядрени проекти, надминават дори дългите договори за газопроводни доставки. Строителството на една ядрена електроцентрала отнема около 10 години, като животът на реактора е 60 години за по-новите централи. Подготовката за демонтажа, включително отстраняването на радиоактивни части, отнема още 10-20 години и изисква значителни средства, казва Владимир Сливяк, съпредседател на руската екологична група Ecodefense, който изучава ядрения енергиен сектор на страната от десетилетия.