Как ядрената дипломация на Русия ѝ печели световно влияние

„Това е много дълъг ангажимент за една страна да има руско присъствие. Не става въпрос само за действителното строителство. Това е цялата екосистема“, казва и Даря Долзикова, научен сътрудник по програма за ядрена политика в Royal United Services Institute, базиран в Лондон мозъчен тръст за проучвания на отбраната и сигурността.

Русия строи и първата ядрена електроцентрала на Турция с мощност 4800 MW. Съоръжението се намира в Аккую и се очаква да започне да произвежда електроенергия тази година.

Русия често използва модела „изграждай-владей-експлоатирай“, който включва още по-висока степен на сътрудничество, тъй като „Росатом“ осигурява всичко, включително персонала на централата, по време на жизнения цикъл на проекта.

„Руската страна се отнася към централите така, сякаш [са] собственост на „Росатом“. Единствената роля на страната домакин е да купува електричеството от реактора“, казва Капер Шулецки, професор по научни изследвания в Норвежкия институт по международни отношения (Nupi), който изучава дипломацията на руската ядрена енергетика. Такава е ситуацията и на Бангладеш.

Именно нахлуването в Украйна принуди Русия да преосмисли подхода си към ядрената дипломация. Малко след началото на войната „Росатом“ загуби един от договорите си в Европа: електроцентралата Hanhikivi с мощност 1200 MW във Финландия, която трябваше да започне да се строи през 2023 г.

Принуден да създава нови съюзи, Путин – който е на посещения в Северна Корея и Виетнам тази седмица, все повече позиционира правителството си като партньор на „Глобалния юг“, термин, който обхваща деколонизираните страни в Африка, Азия и Латинска Америка. С реторика в съветски стил руският президент често изтъква, че само тези държави не осъждат неговата инвазия и всъщност негодуват срещу „колониалния подход“ на САЩ, Европейския съюз (ЕС) и техните „имперски“ съюзници.

„Моделът на глобализацията, който до голяма степен е формиран от западните държави ... е в състояние на дълбока криза“, коментира Путин на външнополитическа конференция в Москва миналата година. „Появява се нова, по-справедлива и по-демократична система“, каза той тогава.

„Росатом“ е ключов елемент от стратегията на Русия да ухажва Глобалния юг. През последните две години генералният директор на компанията Алексей Лихачов е посетил тези страни почти толкова пъти, колкото през целия период от назначаването му през 2016 г. до 2022 г. Компанията е подписала близо две дузини меморандуми за разбирателство с африкански и латиноамерикански страни, включително Зимбабве, Мали, Буркина Фасо и Бразилия. В Гана Русия започна да подготвя оферта за изграждането на първата ядрена електроцентрала в страната заедно с доставчици от САЩ, Китай, Индия, Южна Корея и Франция.

Тази година Русия и Узбекистан подписаха споразумение за изграждане на малък модулен реактор с мощност 330MW. Проектът е първи за „Росатом“ и Русия за въвеждане на следващо поколение ядрени технологии извън страната.

В допълнение към изграждането на реактори и доставката на оперативни блокове, „Росатом“ също използва мека дипломация, за да упражнява влияние. През 2023 г. компанията започна преговори с Никарагуа, Узбекистан и Таджикистан за създаване на медицински центрове, за което се разбра от годишния ѝ доклад. В Боливия Русия завърши ядрен изследователски център през 2023 г. и няколко месеца по-късно си осигури изгоден договор за добив на литий.

Дори в Европа Русия не е напълно изолирана. Унгарската централа „Пакш“ с мощност 2400 MW, строителството на която „Росатом“ си осигури без конкурс, не е засегната от инвазията в Украйна. Проектът се очаква да бъде приключен през 2030 г., когато вече ще е обучен персоналът на централата и ще се достави първата пратка обогатен уран.

Унгария е една от страните с най-голяма зависимост от „Росатом“. Ядрената енергия, произвеждана от съществуващата централа, построена по съветски дизайн, в момента представлява 40 процента от електроенергията на Унгария.

Премиерът на Унгария Виктор Орбан, който често е критикуван от други страни от ЕС за промосковската си позиция, многократно е заявявал, че Будапеща няма да се съгласи на никакви санкции срещу руската ядрена енергия. „Това е отличен пример за това как работи руската ядрена дипломация и защо е опасна“, посочва Сливяк от Ecodefence.