България ще разчита на внос на ток - производството при съседите ще е по-евтино

От основен износител на електроенергия през последните две десетилетия България ще покрива потреблението си през зимните месеци с внос, защото цената ще бъде по-конкурентна. Това показа пазарното моделиране в Десетгодишния план за развитие на Електроенергийният системен оператор (ЕСО).

Документът беше разгледан по време на обществено обсъждане в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Той се базира на Интегрирания план за енергетиката и климата, който е представен от българските власти в Европейската комисия (ЕК).

От ЕСО отбелязват, че в плана е предвидено да не се затварят изцяло въглищните централи, а някои мощности (общо с капацитет от 450 мегавата в края на 2034 година) да останат за кризисни ситуации. Възможностите за износ ще бъдат свързани основно с възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и интегрираните в система батерийни мощности.

Очакванията на ЕСО са продължаващ бум на соларните панели през 2025 година, когато капацитетът ще бъде удвоен - към сегашните фотоволтаични паркове с капацитет за производство от 4388 мегавата ще бъдат добавени още 4681 мегавата. Постепенно обаче те ще намаляват и към 2034 година, тоест в края на десетгодишния период, в България ще бъдат инсталирани още 13,6 гигавата фотоволтаични мощности.

За десетгодишния период в ЕСО има заявления за общо 23 гигавата нови енергийни мощности, от които 21 гигавата са за ВЕИ мощности, в които са включени и батериите. 50% от енергийното потребление към 2034 година ще бъде покрито от зелената енергия. За целта трябва да се разшири енергийната мрежа, защото местата подходящи за солари обикновено са отдалечени и не са свързани с далекопроводи.

Пикът на батериите в енергийната система ще бъде през 2026 година. Заявленията за присъединяване са за 4564 мегаватчаса. В следващите години до 2034 година новозаявеният капацитет намалява съществено.

При тази насока за развитие на системата от ЕСО са притеснени във връзка с балансирането на системата, което ще бъде проблем за целия регион, не само за България. Операторът предлага няколко решения (или комбинация от тях), който да подобри работата на мрежата. Сред тях са изграждане на газови централи (при анализ и оценка на цената на газа), възстановяване на ПАВЕЦ "Чаира" и нови ПАВЕЦ, изграждане на нови ядрени блокове, но с възможност за промяната на натоварването им, както и ефективни батерии.

Държавата планира нови ядрени мощности, но очакванията са, че те ще влязат  в експлоатация след 2034 година. ЕСО  казва, че има техническа възможност за включване на  ядрени мощности извън плановете на държавата - 2000 мегавата на площадката на АЕЦ "Белене", както и 2400 мегавата в АЕЦ "Козлодуй".

Общо за реализацията на тези планове в периода 2025 - 2034 година са нужни малко над 2 млрд. лева.

В доклада на КЕВР за плана се казва, че ЕСО увеличава печалбата си от 278 млн. лева през 2023 година до 296 млн. лева към края на миналата година. Инвестициите през 2024 година възлизат на 189 млн. лева, което е увеличение от 21%. Енергийният регулатор оценява, че ЕСО ще може да извърши своята инвестиционна програма в следващите години.