Забавянето на енергийния преход дава пространство за растеж на въглеводородите

Глобалното търсене на суров петрол ще продължи да расте поне до 2032 г., предупреждава Wood Mackenzie в нов доклад, в който консултантската фирма посочва, че светът е далеч от постигането на целите, заложени в Парижкото споразумение за климата.

Движещите сили зад възхода на петрола: транспортът и нефтохимическата промишленост, изтъква докладът.

Новият анализ не е изненада за онези, които следят отблизо развитието на енергетиката през последните пет години, тъй като усилията светът – или поне части от него – да се насочи към енергийна система, чиито емисии на въглероден диоксид са равни на емисиите, които той абсорбира и съхранява, първо се засилиха, а след това се забавиха. Междувременно, въпреки трилионите долари, изразходвани за този преход, петролът, въглищата и природният газ продължават да задоволяват около 80% от първичните енергийни нужди на света, пише Oilprice.

„Изкопаемите горива са широко достъпни, конкурентни по отношение на разходите и дълбоко вградени в енергийната система“, изтъква Wood Mackenzie.

Това може да е малко озадачаващо в контекста на честите твърдения, че производството на вятърна и слънчева енергия е по-евтино от производството от въглеводороди и че в дългосрочен план електрическите автомобили ще са по-евтини от превозните средства с двигатели с вътрешно горене.

Струва си да се отбележи обаче, че цената както на производството на електроенергия, така и на превозните средства може да се изчисли по различни начини, което води до различни резултати. Например, за вятърната и слънчевата енергия предпочитаното изчисление на цената се основава на показател, наречен „изравнителна цена на енергията“. Тя игнорира много от разходите, свързани с електроенергията, генерирана от вятърни или слънчеви инсталации, като изключва, наред с други неща, цената на резервния капацитет за производство, който се задейства, когато вятърът утихне или слънцето залезе – и тази цена на резервния капацитет продължава да се покачва, защото производителите на въглеводороди са санкционирани, като са принудени да плащат за своите въглеродни емисии.

Казано по-просто, това е причината, поради която преходът се забавя напоследък и крайната цел за въглеродна неутралност все още остава далеч напред във времето. Ето защо петролът, газът и въглищата остават конкурентни по отношение на разходите, дори с всички въглеродни такси, които ентусиазираните от прехода правителства налагат на енергийната индустрия.

Wood Mackenzie обаче остава обнадеждена, очертавайки няколко сценария за бъдещето.

Мерките, които ще доведат до енергийна система без емисии, обаче изискват огромно увеличение на средствата, изразходвани за декарбонизация на световната икономика.

Глобалните инвестиции трябва да нараснат до 4,3 трлн. долара годишно за периода до 2060 г., изчислява Wood Makenzie в своя доклад, добавяйки, че парите ще бъдат използвани за финансиране на проекти в областта на производството на електроенергия, електропреносната мрежа, добив и доставки на стратегически важни минерали и „нови технологии“.

„Постижимо, но само с глобално съгласуване за разпределяне на инвестициите, което в момента липсва“, предупреждава Wood Makenzie.

Теоретично, много неща може да изглеждат постижими от гледна точка на анализаторите. На практика е била и остава голямо предизвикателство за това да се накарат правителства от различни части на света да се споразумеят за прехода. И дори след като са постигнали съгласие, много от тях се стремят към енергийна сигурност, а не към преход, както се вижда от факта, че не само търсенето на петрол и газ нараства: нараства и търсенето на въглища, въпреки че има алтернативи с по-ниски нива на емисии.

Всъщност търсенето на въглища достигна рекордно високо ниво миналата година, въпреки усилията за декарбонизация, масивния скок във вятърните и слънчевите мощности и рекордните продажби на електрически автомобили – и може би ще подобри рекорда тази година.

В тази връзка Wood Makenzie описва базов сценарий, при който въглеводородите ще продължат да покриват по-голямата част от световното търсене на енергия в обозримото бъдеще, като вятърната и слънчевата енергия ще се използват само като допълнение. Те не могат да покрият цялото нарастващо търсене, както се вижда от бързото изграждане на нови базови мощности и удължаването на живота на съществуващите електроцентрали, тъй като търсенето на електроенергия от центровете за данни нараства рязко.

С други думи, растежът при търсенето на петрол, газ и въглища може да остане неразделна част от световната енергийна система дори след 2032 г.

Алтернативните източници на енергия имат своето място в по-широката мрежа, но те не могат да заменят въглеводородите поради своите недостатъци, които са трудни за преодоляване. В случая с вятърната и слънчевата енергия, това, разбира се, е зависимостта от метеорологичните условия и променливостта на производството, която тази зависимост причинява. Съществува и въпросът за действителната цена, която е значително по-висока от цената за производство на електроенергия от въглища и природен газ, когато се вземат предвид всички разходи, включително цената на съхранението на енергия чрез батерии.

Накратко, енергийният преход не протича по план, защото не би могъл да протече по план, освен ако държавите не изразходват по-голямата част от парите си единствено за дейности, свързани с прехода.

Европейският съюз (ЕС) се опитва да направи точно това през последните три години - и досега не успява. Единственото нещо, което застъпниците на прехода могат да покажат в подкрепа на усилията си, е инфлацията при цените на енергията и по-малко надеждните доставки на електроенергия - с изключение на Китай, където вятърната и слънчевата енергия са солидно подкрепени от новите въглищни мощности.