Въглеродната неутралност е мъртва. Да живеят възобновяемите източници

В дипломацията думите имат значение. Когато най-богатите държави в света се събраха през 2022 г. за своята двугодишна енергийна среща, в комюникето им „въглеродна неутралност“ се споменава 13 пъти; през 2024 г. присъствието на термина нарасна до 15 споменавания. След срещата им през февруари тези две думи бяха отбелязано само веднъж и то, за да се подчертае липсата на всеобща подкрепа към каузата. Сривът в броя на думите е илюстративен за посоката на глобалната енергийна политика: сбогом на въглеродната неутралност, пише в коментар за Bloomberg Хавиер Блас.

Движението към въглеродна неутралност имаше за цел да намали емисиите на въглерод до незначително количество до 2050 г., така че общите емисии да бъдат равни на тези, отстранени по естествен път от горите или изкуствено чрез проекти за улавяне на въглерод. На нетна база натрупването на парникови газове в атмосферата ще спадне до нула.

Дори в пика на популярността си, идеята за въглеродна неутралност изглеждаше пресилена. Човек трябваше да вярва, че потреблението на петрол, природен газ и въглища ще спадне, следвайки стилизирани криви, отбелязва Блас. При настоящи годишни емисии, свързани с енергията, над 35 млрд. тона, намаляването им до нещо, което би се равнявало на нула, е невъзможна задача. При сегашните тенденции емисиите вероятно ще останат близо до сегашните си нива през следващите 25 години. Дори ако страните реализират повечето от обявените от тях енергийни политики, те ще останат далеч от пълното „прочистване“ до средата на века.

Въпреки това предизвикателство, индустриализираните страни си поставят климатични цели за ориентир – не само за енергетиката и климата, но и за индустриалната и икономическата политика. През 2021 г. Международната агенция по енергетика (МАЕ) публикува доклад, в който бяха изброени над 400 ключови етапа в множество сектори, необходими за „трансформиране на световната икономика от такава, доминирана от изкопаеми горива, в такава, захранвана предимно от възобновяема енергия“.

За известно време движещата сила беше идеологията, а не икономическите или техническите реалности. Изменението на климата се разглеждаше като най-важния световен проблем, като всичко останало беше подчинено на него. Проектите за възобновяема енергия получаваха зелена светлина, дори когато мрежата не беше готова за приемането им, което увеличаваше разходите за трансформация на системата. Някои европейски страни дори ограничиха производството на енергия, като Германия, която изключи своите ядрени централи – въпреки че възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) не бяха достигнали нужния мащаб. Идеята, че запаси от изкопаеми горива на стойност трилиони евро ще бъдат оставени неизползвани, беше приета от редица правителства, което накара инвеститорите да се освободят от дяловете си в петролни и газови компании. 

Но ето ни през 2026 г., когато глобалното търсене на петрол, природен газ и въглища достига рекордно високо ниво и вероятно ще се повиши още повече, далеч от траекторията, необходима за постигане на въглеродна неутралност. Когато богатите държави се събраха миналата седмица, за да обсъдят енергийната си политика, министрите бяха по-загрижени за сигурността на енергийните доставки – и цените. Изменението на климата остава в дневния ред, но вече не доминираше в него.

Фатих Бирол, ръководителят на МАЕ и дългогодишен поддръжник на движението за въглеродна неутралност, е показателен пример за промяната. В откриващата си реч на срещата на МАЕ в Париж той спомена „енергийната сигурност“ осем пъти, „достъпността“ – четири пъти, а „климата“ – едва два.

Въглеродната неутралност не намери място в тази реч.

Икономическите нужди са движещата сила на промяната.

Според  Херманс, която председателстваше срещата, Европа не иска да остави своите компании "да се преместят, за да произвеждат другаде“.

Няколко държави настояваха да запазят идеята за въглеродна неутралност – по-специално Великобритания и Испания – докато други я признаха като концепция. Трети на практика я игнорираха.

После се появи Крис Райт, привърженик на петролната индустрия, който сега действа като министър на енергетиката в САЩ. Той определи вероятността светът да достигне целта за нулеви емисии до 2050 г. точно на „нула“.

Данните подкрепят мнението на Райт. Що се отнася до петрола, например, първоначалният сценарий за нисковъглероднно потребление предвиждаше търсенето да спадне до малко над 70 млн. барела на ден до 2030 г. и до около 25 млн. барела до 2050 г. При потребление от близо 105 млн. барела на ден в момента и прогноза за ръст до около 106 млн. барела догодина, е ясно, че светът няма шанс да постигне междинната цел за 2030 г.

Междувременно думите се просмукват в политиките – и то бързо. Дни след срещата на МАЕ, датското правителство, някога един от лидерите на зеленото движение в Европа, заяви, че обмисля разширяване на добива на петрол и газ в Северно море.

Струва си да се прочете обосновката, дадена от Ларс Аагард, министър на климата и енергетиката на страната, за продължаването на добива на изкопаеми горива до 2050 г.

Очевидно реалността не е по-различна от това, което наистина се случи преди пет години; това, което се е променило днес, е политическото възприятие за това колко скъп ще бъде енергийният преход.

Но не бъркайте смъртта на идеята за въглеродна неутралност с края на възобновяемата енергия. Последната е много жива. В обозримо бъдеще електричеството ще бъде най-бързо развиващата се форма на енергия - и ВЕИ ще покрият значителна част от увеличението. Светът ще остане зависим от изкопаемите горива, но по-голямата част от допълнителните му енергийни нужди ще бъдат покрити от слънчевата, вятърната, водната, геотермалната и другите видове зелени източници.

Въпреки че ВЕИ свиват пазарния дял на изкопаемите горива, пълното заличаване на последните ще отнеме много време. До 2050 г. глобалните емисии на въглероден диоксид, свързани с енергията, ще останат доста над нивото, предвидено от първоначалните климатични планове. Но все по-ясно се вижда, че емисиите скоро ще достигнат своя връх, тъй като растежът на търсенето на въглища наближава плато.