Влиянието на Европа в климатичната битка избледнява

В продължение на десетилетия европейските политици участват на международни срещи по въпросите на околната среда, изтъквайки се като лидери в битката срещу климатичните промени. Този имидж беше сринат – заедно с европейските усилия за оказване на натиск върху големите замърсители като Китай – със заемането на Европейския съюз (ЕС) на място на резервната скамейка, пише Politico.

Това е унижение, за което си е виновен изцяло ЕС.

Правителствата на страните членки на блока прекараха по-голямата част от годината в спорове относно набор от нови климатични цели, изисквани от европейското законодателство и Парижкото споразумение за климата от 2015 г. 

Промяната обезпокои онези, които се надяваха, че ЕС ще запълни празнината в преговорите за климата, оставена от оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение.

„Време е да се ангажирате с действията си и наистина да покажете лидерство в този много сложен геополитически климат“, изтъква Илана Сеид, посланик от Палау, която председателства група от 39 държави, непосредствено застрашени от покачването на морското равнище и срива на кораловите рифове, визирайки ЕС.

Глобалните климатични въпроси някога бяха сцена, на която ЕС имаше изключително силно влияние. Но вътрешните му разделения ще подкопаят влиянието на блока, особено когато става въпрос за опити за оказване на влияние върху Китай, най-големия замърсител в света, коментира Ли Шуо, директор на Китайския климатичен център в базирания във Вашингтон Asia Society Policy Institute. „Мнозина в Китай сега определят ЕС като средна сила“, добавя той.

Дипломати от други страни заявиха, че са останали с впечатлението, че ЕС е толкова фокусиран върху вътрешните си проблеми, че е трудно блокът да бъде накаран да се ангажира с регион, който някога е ценял като геополитическо оръжие.

„Не можеш да накараш никого в ЕС да обърне и капка внимание на това“, споделя дипломат от близък съюзник на ЕС.

По време на брифинг от миналата седмица, проведен при условие за анонимност, служител на ООН заявява, че „разбираме сложността“, пред която са изправени политическите лидери на ЕС. „Но ние наистина оказваме натиск и върху ЕС... сега не е моментът блокът да се откаже от лидерската си мантия“.

Климатичен хаос

След прехвалената „зелена вълна“ на изборите за Европейски парламент през 2019 г., ЕС пое правен ангажимент да ограничи замърсяването, причиняващо изменението на климата, до 2050 г. Оттогава махалото се залюла назад и сега националните правителства на ЕС се карат колко бързо да се постигне целта.

Комбинация от политически и икономически фактори е причината за нерешителността на Европа. Тя включват високите цени на енергията и свързаната с тях индустриална стагнация, стремежът към милитаризация, който изсмуква финансиране от зелените инициативи, както и все по-увереният крайнодесен популизъм, който заплашва да измести центристите в много страни от ЕС.

Френският президент Еманюел Макрон някога се приемаше за противотежест на атаките на американския президент Доналд Тръмп срещу Парижкото споразумение. Но тази година държавният глава на Франция поведе задкулисна кампания за забавяне на новите климатични цели. Правителството му е изправено пред безпрецедентно предизвикателство в лицето на крайнодесните френски политици, които твърдят, че ще се откажат от зелената политика на ЕС. Електоралната математика подхранва съпротивата още в Полша и Чехия.

„ЕС е и ще остане световен лидер в областта на климата“, заяви наскоро министърът на климата на Дания Ларс Аагард. Но според него международните партньори на Европа разбират, че „живеем в трудни времена. Все пак на нашия континент има война“.

Разговорите между дипломатите на ЕС се провалиха по-рано този месец, след като същите не успяха да постигнат консенсус относно целта, предложена от ЕК, за намаляване на емисиите с 90 на сто до 2040 г. Това, от своя страна, означава, че страните от ЕС нямат решение и за междинната цел за 2035 г., изисквана от ООН съгласно Парижкото споразумение.

Китайска стратегия

През последните две десетилетия ЕС се възприема като трета сила в областта на климата, изпреварена от други страни, дори когато Китай и САЩ действат по-предпазливо. 

За разлика от ЕС, който традиционно се стреми към рязко намаляване на замърсяването, Китай е склонен да дава по-скромни обещания, за да може да преизпълни заложените цели.

Експертите все повече вярват, че замърсяването в Китай може да достигне връх още тази година, пет години преди официалната цел за 2030 г., която се възприема в Европа като крайно недостатъчна. Очаква се Пекин да обяви нова цел тази седмица за темпа на намаляване на емисиите през следващото десетилетие. Европейски дипломати и бивши служители от администрацията на бившия американския президент Джо Байдън настояват Китай да си постави за цел 30-процентно намаление на емисиите. Малко анализатори обаче вярват, че Пекин дори ще се доближи до това число.

Силата на ЕС в преговорите за климата често се основава на коалиция с малки островни държави, за които бързото намаляване на емисиите е единствената приемлива цел. Но в навечерието на конференцията за климата на ООН COP30 тези традиционни съюзници сега очакват лидерство от Китай.

Наред със своя мощен сектор за производство на въглищна енергия, Китай доминира и в областта на чистата енергия. Това не само се изразява в огромен растеж на местната възобновяема енергия: китайските фирми са обявили инвестиции на стойност най-малко 210 млрд. долара в проекти за зелена енергия извън Китай от 2022 г. насам. В реално изражение, това надминава плана „Маршал“ по мащаб.