През 2014 г. Путин е предупредил бизнеса да се изтегли от Запада. "Лукойл" не го послуша

През март 2014 година, само няколко седмици след окупацията на полуостров Крим руският президент Владимир Путин е събрал руския бизнес елит и в закрита среща им е препоръчал да се изтеглят от Запада, или активите им ще бъдат иззети, пише Ройтерс. Един от присъстващите бизнесмени е и Вагит Алекперов, притежаващ "Лукойл".

Той обаче не се съобразява със съветите на руския президент и запазва активите си - рафинерии, петролни находища, верига от бензиностанции и т.н. Според близки до бизнесмена той е вярвал, че широкото портфолио на компанията ще бъде защитата от санкции - Западът няма да посмее да ограничи бизнеса на "Лукойл" заради опасенията от ефекта върху пазара.

До есента на 2025 г. този залог беше правилен, но през октомври непредсказуемият президент на САЩ Доналд Тръмп наложи санкции срещу двете най-големи руски петролни компании - "Лукойл" и "Роснефт". И двете отчитат сериозни загуби, макар и количествата петрол, които продават, да не са съществено намалени. Търговията обаче се извършва с големи отстъпки от цената, които да накарат купувачите да рискуват вторични санкции от Вашингтон.

Заради санкциите "Лукойл" е принудена да продаде международните си активи, които според източници на Ройтерс, преди години са се оценявали на 40 млрд. долара. Сега са се обезценили до 22 млрд. долара. Самата "Лукойл" е намалила своята пазарна капитализация наполовина - до 50 млрд. долара спрямо пика през 2020 г.

Според оценките на руските инвестиционни банки Renaissance Capital (която придоби руските активи на Citibank в началото на годината) и Sinara Bank продажбата на международните активи за една нощ ще превърне "Лукойл" от голям международен играч в компания от местно значение, а приходите ще намалеят с 20%. Разговорите за продажбата още се водят, а американското Министерство на финансите удължи срока за продажба до 1 април.

Руските олигарси и техните интереси на Запад

С бума на суровините руските олигарси станаха част от световния бизнес елит. Имената им - Алексей Мордашов, Олег Дерипаска, Алишер Усманов, Роман Абрамович, се появяват често в публичното пространство заедно с вложенията им в яхти, луксозни имоти и спортни отбори като "Челси" или "Янките" от Ню Йорк, както и шумни купони на френската Ривиера. 

С началото на пълномащабната война в Украйна през 2022 г. западните държави вече не бяха толкова добре настроени към тях. Тогава и много от руските компании продадоха или отписаха активите си на запад. Най-голямата руска банка "Сбербанк" например трябваше да продаде своите активи в Европа, а ВТБ продаде активите си в САЩ и Западна Европа през 2022 г. и изчислява загубите си от санкциите на 8 млрд. долара. Производителят на стомана "Евраз" продаде звеното си в Северна Америка за 500 млн. долара. През 2007-2008 г. компанията придоби тези активи за 4,6 млрд. долара.

По данни на Европейската комисия (ЕК) към ноември 2025 г. в страните от Европейския съюз са замразени руски частни активи на стойност 28 млрд. евро. Русия също иззе активи на западни компании - наложи се те да бъдат продадени на безценица и да бъдат отписани.

От своя страна, и руските големи компании опитват да разширят бизнеса си в новите приятелски държави - Китай и Индия. В някои - Обединените арабски емирства (ОАЕ) например, пробив не беше възможен, тъй като властите се опасяват от вторични санкции.

Щетите, които ни насоха западните санкции, дълго време няма да бъдат забравени, коментира ръководителят на ВТБ Андрей Костин пред Ройтерс в края на 2025 г. Според  него връщането на руските компании на западните пазари и обратното - на западните компании на руския пазар, ще бъде дълъг процес.