Русия губи 30% от приходите от търговия с енергоресурси по време на войната

В последните 12 месеца (до 24 февруари 2026 г.) приходите на Русия от търговия с петрол и петролни продукти, природен газ и въглища са намалели до 193 млрд. долара или с 27% спрямо аналогичен период преди войната. Това показват изчисленията на Центъра за проучвания на енергията и чистия въздух (CREA), цитирани от Ройтерс.

Според тях износът дори се е увеличил - на петрола например доставките са с 6% над средното за година преди войната - 215 млн. тона. Но заради западните санкции Москва продава енергоресурсите си с намаления. Основни купувачи са Китай, Индия и Турция и пътят до тях отнема повече време и коства повече разходи спрямо основните пазари преди войната - тези в Европа.

Ситуацията може да се влоши през 2026 година, ако Европейският съюз (ЕС) приеме 20-ия пакет със санкции срещу Москва, който е насочен срещу танкерите, превозващи руския петрол в нарушение на мерките на Запада. Съюзът иска да забрани предоставяне на всякакви услуги, свързани с корабоплаването, за руски компании. Това ще допълни ограниченията на САЩ, наложени срещу "Лукойл" и "Роснефт".

САЩ притиснаха и Индия да спре покупките на руски петрол и да го замени с венецуелски, купуван с посредничеството на американски компании.

Европейският съюз не успя да постигне съгласие за 20-ия пакет след вето, наложено от Унгария. Будапеща мотивира това с желание да накара Украйна да поднови доставките на петрол по "Дружба". Киев съобщи, че петролопроводът е повреден от руските актаки в края на януари. Според унгарския външен министър Петер Сийярто обаче украинците не подновяват доставките на руския петрол по петролопровода в опит да окажат натиск срещу Унгария преди изборите през април.

Унгария наложи и вето върху отпускането на заем за Украйна от 90 млрд. евро за 2026-2027 г.