Гласуването с мнозинство на климатичните срещи на ООН е хванато в Параграф-22

Когато Върховният съд на САЩ взема решение по казус, той го прави по същия начин, по който британският парламент приема закон или местният общински съвет одобрява бюджет: с мнозинство.

Но след 10 седмици, когато представители на близо 200 страни се съберат, за да адресират задълбочаващата се дилема, свързана с климатичните промени, техните решения ще бъдат взети по много по-тромав начин - с консенсус, пише колумнистката на Financial Times Пилита Кларк.

Климатичната конференция на ООН в Дубай (COP28, 30 ноември – 12 декември) в този смисъл ще бъде същата като всяка годишна COP (Конференция на страните по учредителната конвенция на ООН за климата от 1992 г.) от първата през 1995 г. Отново, малко малцинство от държави ще могат да наложат вето или да протакат решения по един от най-тежките проблеми на нашата епоха.

Това не е единствената причина, поради която почти 30 години на климатични срещи не успяха да спрат въглеродните емисии да нарастват спираловидно. Ако беше лесно да се промени глобална енергийна система, базирана на изкопаеми горива, това щеше да се е случило досега. Но изискващите консенсус решения забавиха напредъка и са все по-неудобно отражение на нефункциониращия глобален климатичен процес, който се нуждае от реформа.

Спомнете си, например, заключителните минути на COP26 в Глазгоу през 2021 г., когато Индия и шепа други държави разводниха споразумение за постепенно премахване на въглищата. Вместо това срещата реши, че дори това най-мръсно изкопаемо гориво трябва да бъде постепенно „намалено“, а не премахнато.

По време на полската COP през 2018 г. малка част от страните отслабиха стремежа да се приветства забележителния научен доклад на ООН за последиците от затопляне с 1,5C (спрямо прединдустриалното ниво – бел. прев.) – въпреки че по-ранна COP беше поръчала проучването.

Датската COP от 2009 г. завърши с хаос, след като по-малко от 10 държави се отказаха от официалното приемане на Копенхагенското споразумение.

Но най-сериозните жертви на консенсуса вероятно бяха усилията за намаляване на емисиите от авиацията и корабоплаването. „Това беше обект на вето от много малка група страни от ОПЕК от самото начало“, посочва Джоана Депледж, експерт по глобалните климатични преговори от Кеймбриджкия университет. „Мисля, че ако имахме гласуване с мнозинство, щяхме да постигнем нещо по този въпрос“, посочва тя. Вместо това работата беше оставена на морските и авиационни органи на ООН, които имаха трудност да излязат със смислени мерки.

Страните от ОПЕК, особено Саудитска Арабия, често се опитват да блокират или забавят напредъка по време на COP. Те също така помогнаха за обременяването на конференциите с консенсусни решения.

Когато COP започнаха, беше изготвен проект на правило, което щеше да позволи мажоритарно гласуване. Но група държави, водени от ОПЕК, се противопоставиха и оттогава никоя COP не се споразумя за основните процедурни правила, които са централни за всяка сериозна среща.

Вместо това всяка конференция работи по проектни процедурни правила, което на практика означава, че решенията се вземат с консенсус.

В началото на всяко събиране се правят повърхностни усилия за провеждане на неофициални консултации за излизане от безизходицата. Понякога бяха полагани и по-сериозни усилия. Но Депледж, подобно на други експерти, смята, че реформата е малко вероятна, защото ще е необходим консенсус за преминаване към мажоритарно гласуване. Това е своеобразен Параграф-22.

Бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор е последният известен активист, който призовава за преосмисляне. „Доста абсурдно е светът да ходи и да моли Саудитска Арабия за разрешение да говорим за решения на климатичната криза“, каза той пред FT наскоро.

Но Рияд не е единственият враг на прогреса на COP. Страните от ОИСР не харесват идеята за гласуване с мнозинство по въпроси като финансиране на действия в областта на климата в по-бедните държави, след като почти сигурно те ще бъдат отхвърлени.

Разбира се, консенсусът има някои предимства. Решенията, взети по този начин, имат повече легитимност. Но също така е вероятно те да бъдат по-слаби и по-малко изискващи.

Това има значение в момент, когато COP вече не се занимава с изковаване на голямо глобално споразумение като Парижкото от 2015 г. Сега става въпрос за прилагането на мерките, необходими за постигане на целта на това споразумение за предотвратяване на по-опасни нива на затопляне.

Има нарастващ натиск за фокусиране върху ускоряване на ограниченията за вредните емисии в ключови сектори чрез сключване на сделки за прекратяване, да речем, на обезлесяването или на продажбата на бензинови автомобили на големите пазари.

Гласуването с мнозинство очевидно ще направи по-лесно и по-бързо сключването на такива споразумения. В една година, която се очертава като най-горещата в историята, ще бъде ли прекалено много да поискаме от делегатите на COP28 да започнат да изправят системата за гласуване, която изобщо не трябваше да бъде толкова неработеща?