Светът търси решение на въпроса с пластмасата, но е все по-разделен

Почти всяка седмица се появява нов доклад, който показва, че проблемът с пластмасата е дори по-лош, отколкото се смяташе досега, както за човешкото, така и за цялостното здраве на планетата. По-рано тази седмица Lancet публикува доклад, който предупреждава за „сериозна“ опасност от нарастващата употреба на материала и оценява икономическите разходи, свързани със здравето, на над 1,5 трлн. долара годишно, пише Bloomberg.

И все пак, докато международните дипломати се събират в Швейцария, за да преговарят за международен договор за справяне със замърсяването с пластмаса, светът днес изглежда по-далеч от постигането на споразумение, отколкото когато този процес започна преди три години.

Срещата, свикана от Организацията на обединените нации (ООН), е шестият кръг от преговори, след като предишна „окончателна“ конференция в Пусан, Южна Корея, се провали миналата зима. Междувременно бяха проведени множество преговори за договаряне на предложения текст на договора. Това намалява работата, която делегатите трябва да свършат лично.

Въпреки това остава фундаменталното разделение между страните, които искат широкообхватен договор, ограничаващ количеството новопроизведена пластмаса и някои токсични химикали в нея, и по-малка група, която иска да ограничи споразумението до подобряване на събирането на пластмасови отпадъци и стимулиране на рециклирането. Това разделение доминираше в предишните кръгове от преговори.

„Виждам, че това разделение продължава“, коментира Ерин Саймън, вицепрезидент и ръководител на отдела за пластмасови отпадъци и бизнес към Световния фонд за дивата природа (WWF), една от многото неправителствени организации, които настояват за по-строг договор.

Различията вероятно ще бъдат още по-отчетливи в този кръг, защото светът е свидетел на промени в ръководството след конференцията в Пусан - най-вече преизбирането на президента на САЩ Доналд Тръмп, чиято политика е в полза на добива на повече изкопаеми горива, градивните елементи на пластмасата.

САЩ „подкрепят споразумение, което зачита националния суверенитет и се фокусира върху намаляване на замърсяването с пластмаса, без да налагат обременяващи ограничения на производителите“, заяви говорител на Държавния департамент на САЩ, който ръководи американската делегация на преговорите.

Джесика Роф, мениджър на кампанията за пластмаси и нефтохимикали в Глобалния алианс за алтернативи на инсинераторите (GAIA) за САЩ и Канада, определя позицията на САЩ като „разочароваща“. „Единственият начин за ефективно справяне с кризата с пластмасите по света е да има правно обвързващ договор, в основата на който е намаляването на производството“, изтъква тя.

Обемът на пластмасата в света и рисковете, свързани с нея, продължават да нарастват

Междувременно производството на пластмаси продължава да расте бързо, показва доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 2024 г. То се е удвоило между 2000 г. и 2019 г., от 234 млн. тона на 460 млн. тона. Без по-амбициозни политики, количеството произведени пластмаси по света се очаква да достигне 736 млн. тона до 2040 г.

Според скорошна публикация  в Nature, от над 16 хил. химикала в пластмасите, повече от една четвърт са известни като опасни за човешкото здраве, докато по-голямата част от тях никога не са били тествани за токсичност. Тези химикали изглежда се срещат във всеки основен вид пластмаса, става ясно от проучването.

Някои от тях вече са свързани с репродуктивни проблеми, по-нисък коефициент на интелигентност при децата и риск от рак и инсулт при възрастните, като най-високите рискове се наблюдават, когато излагането на въздействието се случва в утробата или в ранна детска възраст.

Учените са едва в ранните етапи на разбиране на здравните ефекти на микропластичните и нанопластичните частици, които са били открити в човешките органи, кръв и сперма. Статия, публикувана миналата седмица, разкрива, че хората вдишват 68 хил. проникващи в белите дробове микропластични фрагмента на ден - 100 пъти повече от предишните оценки. Друга статия от миналата година  установява, че пациенти с частици в стените на кръвоносните си съдове са изложени на по-висок риск от инфаркт, инсулт или смърт.

Има и доказателства, че въздействието на пластмасите върху изменението на климата е по-силно, отколкото се смяташе досега. Доклад от 2024 г. на учени от Националната лаборатория „Лорънс Бъркли“ установява, че през 2019 г. производството на първични пластмаси е генерирало 2,24 гигатона еквивалент на въглероден диоксид, или 5,3% от общите емисии на парникови газове за тази година. 

Нова инициатива на Lancet ще следи глобалните усилия за намаляване на излагането на пластмаса и смекчаване на рисковете. Това е съвместен проект на Бостънския колеж, Хайделбергския университет в Германия, Научния център в Монако и австралийската фондация Minderoo.

„Пластмасата беше някак си невидима, засенчена от климатичната криза, от замърсяването на въздуха, от неща като горските пожари“, изтъква професорът по биология в Бостънския колеж Филип Ландриган, водещ автор на новия литературен преглед на Lancet и съпредседател на инициативата. „Отне ни известно време, за да осъзнаем заплахата, която представлява замърсяването с пластмаса“, добавя той.