Водородната икономика е в упадък, но не е победена

Водородът беше една от най-актуалните теми в ерата на Covid-19. Подобно на вируса, оттогава той остана на заден план, до такава степен, че малцина му обръщат внимание, пише Bloomberg.

Зеленият водород, произведен с помощта на възобновяема енергия за разделяне на водни молекули в уреди, наречени електролизери, в наши дни изглежда като една от онези старомодни технологии, които никога не успяват да достигнат широк мащаб, какъвто е случаят с пневматичните железници. Последните събития обаче осигуряват лъч надежда за възраждането на тази технология.

На хартия, зеленият водород звучи чудесно. Повече от половината от енергията, произведена при изгарянето на метан, идва от водородните атоми. Ако можехме да получим същата топлина без замърсяването, бихме могли да заменим природния газ в редица приложения, от химическото производство до производството на стомана.

Проблемът винаги е била цената. Оптимистичните предположения за намаляващата цена на зеления водород постоянно чертаят все по-голям времеви диапазон. Вместо да намалее до целта от около 1 долар за килограм в края на това десетилетие, цената сега е четири пъти по-висока от очакваното за момента. Това е далеч от нивото, което се изисква, за да може зеленият водород да измести този, произведен от газ.

Може би е твърде рано да го отхвърляме окончателно възможността за търговска реализация. Някои от предложените мащабни зелени водородни инсталации вероятно ще бъдат изоставени, като например австралийския проект за 36 млрд. долара, от който BP Plc се отказа миналата година. Други, като например проектите на Reliance Industries Ltd., все още генерират интерес.

Три ключови фактора, които ще решат дългосрочната съдба на зеления водород, тихо започнаха да се движат в правилната посока.

Един проблем, с който проектите за зелен водород се сблъскват, е, че оборудването им ще бъде слабо използвано. Слънчевите панели генерират електричество само през една пета част от денонощието, когато слънцето е високо, така че скъпият електролизатор ще стои празен през 80% от времето - катастрофална загуба на капитал.

Намаляващата цена на системите от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) плюс батериите обаче променя това.

В Китай и Индия фотоволтаичен парк с батерия, който работи четири часа, сега струва около половината от цената през 2023 г. В ветровитите и слънчеви региони системите вече могат да осигуряват чиста енергия през 95% от деня за едва 54 долара на мегаватчас, изчислява Международната агенция за възобновяема енергия (МАЕ). Това е приблизително колкото бихте платили за пет часа променлива слънчева енергия на ден преди няколко години.

В резултат на това получавате много повече време за работа и производство на водород от вашето оборудване.

Електролизерите също са по-евтини

Спадът в машините за разделяне на вода е по-малко драматичен, но все пак забележим. На фона на огромния брой доставчици, преследващи намаляваща група клиенти, конкуренцията си е свършила работата. В Китай оборудването, което пречиства газа, излизащ от процеса на електролиза, вече се предлага на цена, която е наполовина по-ниска от тази през 2023 г., благодарение на по-ефективното използване, изтъква BloombergNEF.

Цената на системата като цяло е с 10% по-ниска. В Европа тя е паднала с 13%.

Съберете тези две неща и ще се озовете в един благотворен кръг. По-достъпни машини се използват по-често, а енергията е евтина. В резултат на това цените на водорода падат.

В Китай и Саудитска Арабия те вече са значително под 4 долара на килограм. Индия, Бразилия и Испания се движат в същата посока.

Газът става по-скъп

Причината, поради която цената от 1 долар за килограм водород се счита за толкова важна цел, е, че тези нива дават шанс на водорода да измести природния газ. Но самите дългосрочни цени на газа са се увеличили с една четвърт от 2023 г. насам, така че в днешно време 1,25 долара биха свършили работа.

Освен това е налице и факторът „война“. Втечненият природен газ (LNG) се третираше като надежден източник на водород, но тъй като САЩ и Иран все още си разменят удари в Ормузкия проток, привлекателността на водорода рязко расте.

Едно от основните приложения на зеления водород вероятно ще бъде производството на амоняк за торове, жизненоважен ресурс за селскостопанските икономики, които изхранват 2,8 милиарда души в Китай и Индия. Плащането на малко повече за сигурност на доставките е точно начинът, по който азиатските икономики се адаптират след конфликта в Иран.

Това обаче няма да е достатъчно, за да може зеленият водород да достигне големи мащаби скоро. Дори на най-евтините пазари като Китай, той зависи от политическа подкрепа за намаляване на разходите, които вероятно ще останат твърде високи в продължение на години.

Но той не бива да се подценява.

През първото десетилетие на този век слънчевата и вятърната енергия изглеждаха обречени да останат по-скъпи от изкопаемите горива, докато постоянният, но пренебрегван спад в цените внезапно не доведе до пробив през следващото десетилетие. Постепенните подобрения в тази зараждаща се верига на доставки бавно дават подобни ползи, докато по-голямата част от света гледа настрани. Мястото на зеления водород под слънцето може би е на хоризонта.