Най-търсените специалисти – експерти в сектора на ВЕИ, батерии, водородни технологии

Подготовката на кадри в България има нужда от сериозна трансформация в контекста на Сделката за чиста промишленост на Европейския съюз. Пактът предполага сериозна трансформация на трудовия пазар в България и съответни промени в образованието и уменията, ако искаме да сме актуални. Това каза проф. Виржиния Желязкова в рамките на Национална научна конференция "Устойчивост на човешките ресурси за конкурентоспособна икономика". Форумът бе организиран в Института за икономически изследвания при БАН и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Целта на документа е да се ускори създаването на конкурентноспособна, нисковъглеродна и стратегически независима индустрия в Европейския съюз, която да използва чисти технологии, да поддържа високо ниво на заетост и да спомага за достигане на климатична неутралност до 2050 г.

Основното предизвикателство е недостигът на кадри с подходящите умения, подчерта проф. Виржиния Желязкова и допълни, че и в България е необходимо много бързо изграждане на умения, които да са адекватни за новите изисквания.

За кои сектори ще се търсят кадри

В следващите години най-търсени ще бъдат специалисти в секторите на възобновяемата енергия, батерии и съхраниние, водородни технологии, улавяне на въглерод, рециклиране, топлинни помпи. Според данните, цитирани от проф. Желязкова, до 2030 г. ще се търсят 250 хиляди инженери и техници за ВЕИ сектора. В сферата на батерии и съхранение необходимите технолози и оператори ще са 160 хиляди, за водородни технологии ще се търсят 110 хиляди химици и механици. Отделно за дейности, свързани с улавяне на въглерод, ще са нужни 70 хиляди IT специалисти, за рециклиране – 90 хиляди еколози и оператори, за топлинни помпи – 85 хиляди монтажисти и техници.

Кои умения ще се търсят

Техническите и инженерните умения ще са най-търсени в следващите години. Става дума за специалисти в сферата на енергийната ефективност, мехатрониката, водородните технологии, както и проектиране на ВЕИ системи, поддръжка на батерии. На второ място са цифровите умения – работа с индустриален софтуер, сензори, автоматизация, киберсигурност, обработка на данни в индустрията. Уменията за устойчивост и адаптация също ще се търсят много, като тук влизат оценка на въглеродния отпечатък, способност за работа в мултидисциаплинарен екип.

Предизвикателствата

Основните рискове за развитието на трудовия пазар са свързани с недостатъчния брой STЕM кадри у нас, както и в Румъния и Словакия, посочи проф. Желязкова. Проблем е и слабото участие на бизнеса в образователния процес и липсата на достатъчно инструменти за прогнозиране на търсенето на умения по региони. 

Недостиг на кадри на всички нива

Има недостиг както на нискоквалифицирани, така и на средноквалифицирани кадри в България, има и изтичане на таланти, коментира директорът на Института за икономически изследвания при БАН Ирена Зарева. България изостава и по отношение на дигитализацията и дигиталните умения, отбеляза тя. По думите ѝ е важно засилването на връзката между работодатели и изследователи в България, за да се подкрепи процесът по подобряване на уменията на кадрите.

Според зам.-председателя на АИКБ Стефан Чайков е налице несъответствие между образованието и реалните изисквания на пазара на труда в България. Висок е делът на младите хора между 15 и 29 г., които нито работят, нито учат. Работната сила застарява, като по-малко са младите в заетост, отколкото тези на зряла възраст. Според него проблем е големият дял на продължително безработните. Коефициентът на безработица остава висок, което означава, че когато някой изпадне от пазара на труда, много трудно се завръща.

Чайков смята, че трябва да се обърне внимание на навлизането на новите технологии, защото хората се нуждаят от нови инструменти, за да се адаптират към пазара на труда. Надграждането на уменията на работниците, смяната на професионалната роля и приемането на нови технологии се превръща във въпрос на оцеляване на работната сила, каза още той. Развитието на човешките ресурси в България все повече се очертава не само като социална тема, а като стратегически въпрос, заяви Чайков.

В рамките на конференцията беше съобщено, че за да се подкрепи процесът по подобряване на уменията на кадрите у нас, предстои да бъде разработен нов инструмент за достъп до квалификация - индивидуални сметки за обучения. Чрез него всички работещи или безработни биха могли да имат дигитална сметка и спрямо заложените в нея средства сами да избират форми и начини на обучения, както и за какво да се обучават.