Учен: Симбиоза между молекулярната биология, генетиката и AI ще забави биологичното остаряване

Симбиозата между напредъка в молекулярната биология, генетиката и способите на изкуствения интелект са възможности, които отварят страхотни хоризонти пред съвременната наука и дават голяма надежда за забавяне на биологичното остаряване и отлагане на проявленията на свързаните с него заболявания. Този коментар в предаването „Футуризъм“ на Bloomberg TV Bulgaria направи Милена Георгиева, професор по молекулярна биология към Лаборатория по молекулярна генетика, епигенетика и дълголетие към Института по молекулярна биология при БАН.

Според нея интересът към биологичното остаряване и всички интервенции, насочени към неговото забавяне, е световна тенденция. Проф. Георгиева смята, че откритията в биологията на стареенето са с много голяма добавена стойност за всички социално значими заболявания, които са свързани с остаряването.

„Стареенето е сложен, мултифакторен процес, който засяга клетките и тъканите по различен начин. Генетиката предопределя едва 20-30% от начина, по който остаряваме. Човек може да бъде наследник на фамилия от столетници, но ако постави тази генетика в неблагоприятни условия, тя никога няма да се изрази. 20-30% е генетичната предиспозиция към това да бъдем столетници, останалото е начин на живот“, посочи ученият. И уточни, че основните фактори, които могат да забързат стареенето, или да го забавят, са хранене, физическа активност, суплементация (прием на витамини, микроелементи и имуностимулатори), модериране на стреса.

Проф. Георгиева съобщи, че днес повече от всякога познаваме фините молекулни механизми, които обуславят тези процеси и всички интервенции за забавяне на биологичното остаряване, се насочват именно срещу белезите на клетъчното стареене.

Тя подчерта, че храненето е един от най-силните епигенетични фактори, които могат да модифицират молекулата на ДНК и епигенетично да я променят.

„Нарича се епигенетика, защото ние предаваме тези биохимични модификации на нашите бъдещи поколения – предаваме генетична информация, която не е закодирана в нашата наследственост, а е само в резултат на биохимията, която отлагаме с нашите ежедневни избори, обясни проф. Георгиева. – Тя има ключово значение за начина, по който ще протича биологичното остаряване, защото епигенетичните фактори са над 80% от тези, които го определят.“

По думите ѝ биологичните часовници, които се разработват за измерване на биологичното остаряване, се базират именно на епигенетичните фактори.

„Днес чрез молекулярната биология и изкуствения интелект могат да бъдат измервани в реално време и всеки един от нас да знае своята биологична възраст, която е изключително различна от хронологичната, отбеляза ученият и се надява в следващите 10 години всеки един от нас на телефона си да има своя генетичен материал и възможността да проверява в реално време своя динамичен темп на това как биологично остарява. – Това ще бъде много важно за начина, по който живеем, храним и се суплементираме.“

Проф. Георгиева обърна внимание, че излагайки тялото си на неблагоприятни въздействия, като вредни навици и неправилно хранене, се закодират биохимични модификации върху молекулата на ДНК. „Колкото по-дълго време отлагаме стреса върху нашата наследственост, толкова по-стабилни са тези изменения и е по-сигурно, че ще ги предадем на нашите бъдещи поколения. Отговорни сме не само за генетичното наследство, което предаваме на нашите деца, но и за епигенетичното, защото то предопределя начина, по който те ще се разболяват“, предупреди тя.

Ще има ли в България програма за образоване на обществото, както и персонализацията при интервенциите за забавяне на стареенето? Как да се включи изкуственият интелект в помощ на съвременната биомедицина? Какво е персонализирана предпревенция на заболявания?

Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

В предаването вижте още: Учени са успели да създадат сложни модели на човешки органи с помощта на живи клетки на човешки плод. Това предлага безпрецедентен поглед върху пренаталното развитие и потенциално лечение на вродени малформации, лечението на симптомите на Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) може да подобри процента на преживяемост, показва проучване сред 150 000 души със състоянието, учените разработват "цифров близнак" на Земята, за да симулират природни бедствия, информацията от тях може да е решаваща за разбирането на сложната динамика на водния цикъл, повлияна от изменението на климата и човешката дейност.

Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.