На първо четене: Депутатите приеха контрол за парите на болниците

Проектът за бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2025 г. беше приет на първо четене на съвместно заседание на две парламентарни комисии – по бюджет и финанси и по здравеопазване.

По-рано проектозаконът за държавен бюджет за 2025 г. беше приет на първо четене по време на съвместно заседание на три парламентарни комисии – по бюджет и финанси, труд и социална политика и здравеопазване.

Проектът за здраве за тази година е увеличен с 16% и възлиза на 9,5 млрд. лв., но въпреки това получи доста критики. В крайна сметка разпоредбите на първо четене в комисии остават същите, каквито са заложени от Министерския съвет.

Управителят на НЗОК Станимир Михайлов посочи, че изготвеният проект на закон за бюджет на НЗОК за 2025 г. е съобразен с параметрите и допусканията, при които е разработена общата рамка на Бюджет 2025 г.

Михайлов подчерта, че в този проект са продължени успешните политики, заложени в бюджета за 2024 г. Става въпрос за повечето профилактични прегледи, стимулирането на практики, които работят в труднодостъпни и отдалечени райони и др.

Механизъм за контрол на разходите на болниците

Очаквано основната полемика беше около средствата за болниците. Всички болници у нас – държавни, частни и общински, както и Българският лекарски съюз, се обявиха против опита за въвеждане на някакъв контрол над публичните средства на Здравната каса за болнична помощ.

Става въпрос за предложението на Надзорния съвет на НЗОК в проектобюдежта за 2025 г. да се въведе Механизъм за контрол на разходите за болнична помощ.

За тази година заложеният бюджет за болниците е 4,1 млрд. лв,. което е с 582 млн. лева повече в сравнение с миналата година, а като опит за въвеждане на ефективен контрол, Здравната каса предлага да се въведе въпросния механизъм. Той предвижда при появата на преразход в средата на годината, да се намалят цените на клиничните пътеки след преговори с БЛС. Ако не се постигне съгласие, да се премине към едностранното им понижаване от страна на НЗОК.

Болниците са категорично против мярката. Председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) Николай Брънзалов призова бюджетът да не бъде приеман в този вид, защото по думите му има противоречия и отказ от договорен процес.

Отпорът е, защото Здравната каса предлага механизмът да може да се прилага и без съгласието на съсловната организация, както това се слчува с подобен механизъм за фармацевтичните компании. Във фарма сектора от години има аналогичен Механизъм за контрол на бюджета за лекарства, заради който компаниите връщат пари в бюдежта на НЗОК от генериран преразход за лекарства.

Въпреки някои критики от страна на фармацевтичната индустрия, организациите от сектора подкрепиха проекта за бюджет.

Подкрепа за въвеждането на новата група на онколекарствата се обявиха от БГФарма и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании. И двете организации обаче изказаха притеснения, че без ясни критерии за вкарване на базови химиотерапевтици, тази промяна може да се превърне във врата за злоупотреби. В тази посока те предложиха списъкът да се прави на база този на Световната здравна организация, както и да се оповестят критериите, по които се прави. 

От страна на депутатите от опозицията проектобюджетът беше разкритикуван.

Александър Симидчиев от „Демократична България“ заяви, че се залага финансиране от 2,1 млн. профилактични прегледа срещу 2,7 млн. хоспитализации, което отново е превес за болничната помощ, където се лекува малка част от населението, а не за превенция.

Асен Василев от ПП застъпи тезата за заделяне на повече средства за реимбурсиране на още лекарства по модела на тези за сърдечно-съдови заболявания.

От „Възраждане" заявиха, че няма да дадат подкрепа, защото въпреки огромният ръст на средствата, хората не получават качествено здравеопазване, а парите продължават да изтичат.

Костадин Ангелов от ГЕРБ коментира, че ще преценят как да подходят при второ четене на законопроекта.

Проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. залага 9,474 млрд. лв. приходи и трансфери. 

Здравноосигурителните приходи са в размер на 9,256 млрд. лв., от които 5,746 млрд. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 3,509 млрд. лв. са трансфери за здравно осигуряване.

Общо разходите за 2025 г.  са в размер на 9,474 млрд. лв. Приходите и разходите по законопроекта са с 1,3 млрд. лв. повече спрямо бюджета Националната здравноосигурителна каса за 2024 г., или с 16% ръст.

Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 8,873 млрд. лв., което представлява увеличение с 1,242 млрд. лв. спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г., или 16,3% ръст.

През 2025 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер - 191 млн. лв., за заплащане на дейности извън обхвата на  задължителното здравно осигуряване.

Запазва се размерът на здравноосигурителната вноска в размер на 8%.