Бюджетът за 2025 г. беше приет на първо четене от три комисии

Проектозаконът за държавен бюджет за 2025 г. беше приет на първо четене по време на съвместно заседание на три парламентарни комисии – по бюджет и финанси, труд и социална политика и здравеопазване.

Финансовият министър Теменужка Петкова защити бюджета с това, че правителството е поело управлението в момент, в който вече е имало внесен проектозакон, който обаче не е бил приет и разгледан от парламента, а отделно е приет удължителен закон. Тя посочи, че проектозаконът е можело да бъде и по-добър, но предвид обстоятелствата отново заяви, че това е „възможният бюджет“.

Тя подчерта, че бюджетът е създаден на база действащото законодателство, без промени в данъчно-осигурителната система, без да са променяни данъци или въвеждани нови такива.

Критики към разходната част

Основните критики към бюджета засягат ръста на разходите и в тази посока бяха препоръките както на Фискалния съвет и БНБ, така и на депутатите, взели участие в дискусията.

Становище от името на Фискалния съвет изказа Любомир Дацов, като определи настоящата година като преходна за правителството и коментира, че посоката на бюджета трябва да бъде сменена.

„Ние горещо препоръчваме да се върнем към умерено ниво на разходите до 40% от брутния вътрешен продукт“, каза Дацов. Според него „в добра година“ разходите в бюджета трябва да бъдат на ниво от 38% от БВП, а не повече.

„Окуражаваме правителството в рамките на следващите няколко периода да предприеме по-агресивна политика за намаляване на разходите“, заяви Дацов. Той отправи критика и към автоматичните формули за изчисление на възнагражденията, които според него са проциклични и затрудняват бюджета.

Становището на Българската народна банка (БНБ) за бюджета беше представено от нейния подуправител Петър Чобанов, който призова за запазване и подобряване на фискалната дисциплина.

Той посочи, че 3% не е непременно фискална дисциплина и препоръча при необходимите условия и растеж на икономиката над очаквания, да се върви към бюджетна консолидация.

Трябва да се стремим към по-голяма ефективност на публичните разходи и структурни реформи от страна на правителството, които засягат предлагането – трудът, капитала, технологиите и иновациите, каза още той.

Чобанов обърна внимание на нивата на дълга и заяви, че средствата трябва да бъдат изразходвани ефективно, а вътрешните и външни емисии да бъдат планирани добре.

В хода на дебатите най-много въпроси към финансовия министър бяха отправени от бившия финансов министър и депутати от ПП-ДБ Асен Василев. На голяма част от питанията му обаче не беше даден конкретен отговор.

Според Василев в бюджета има сериозно раздуване на разходите, като те нарастват по политически, а не икономически причини.

„Когато говорим за фискална политика, за разумни разходи, за фискална стабилност и проинфлационни бюджети, ако приемем, че последните 3 години са били лоши, то това е 2 пъти по-лошо като ръст на разходите“, каза той.

Той изрази съмнения относно огромния ръст на очакваните приходи от ДДС, като според думите му е възможно да се постигне ръст от 3 млрд. лв., но не и 6 млрд. лв.

„Има сектори, които не са изсветлени, като строителството и недвижимостите, но не виждаме текстове в бюджета, които да ви помогнат това да бъде изсветлено“, обърна се той към Теменужка Петкова.

Тя отговори, че заложените приходни мерки са на база предложения на НАП, зад които правителството е застанало, „защото вярваме на приходната администрация“. Относно ръста на ДДС тя изброи някои от мерките и очаквания от тях ефект.

465 млн. лв. се очаква да донесе възстановяването на ДДС ставката за ресторантьорския бранш и хляба, 1,1 млрд. лв. трябва да постъпят от разширяването на обхвата на по-строгия фискален контрол, а 200 млн. лв. – от борбата със сивата икономика в областта на горивата – т. нар. „търговия“ с касови бележки.

Внасянето на самолети и оборудване към тях ще донесе ефект от 500 млн. лв., допълнително ефектът от влизането на България в Шенген е изчислен на 600 млн. лв. Петкова очаква още по-висока събираемост на ДДС от по-ниския праг на регистрация.

С държавен дълг ще се капитализират държавни дружества

Асен Василев попита и за заложения ръст на нетния дълг, който по думите му за една година ще се увеличи повече, отколкото през последните три години.

Той отбеляза, че в периода 2021 г. до 2024 г. нетният дълг се е увеличил с 14,5 млрд. лв., докато сега само за една година се предвижда по-висок ръст и попита какво налага в бюджета да бъде записан дълг от 18,9 млрд. лв.

Според Теменужка Петкова отговорът се съдържа в бюджета, който предвижда възможност за поемане на дълг за капитализация на държавни дружества. Тя даде пример със сферата на енергетиката, където според нея има остра нужда от капитализация.

Депутатът от ПП-ДБ Мартин Димитров призова да се работи за това да се избегне предвиденият в средносрочната бюджетна прогноза ръст от 3 процентни пункта на осигурителната тежест в периода 2027-2028 г.

Той отправи въпрос относно възможността фирми да правят дарения към бюджета и какви приходи се очакват от това. В отговора си Петкова му повтори становището на Министерството на финансите по въпроса, без да даде информация за очаквания ефект. Димо Дренчев от „Възраждане“ повторно попита за предвидената възможност, но също не получи по-конкретна информация. Петкова отбеляза, че всичко е в ръцете на народните представители, ако разпоредбата не им харесва.

Венко Сабрутев от ПП-ДБ попита за компенсациите за ток за бизнеса, които не са включени в Закона за бюджета. Петкова аргументира това с вписването им в преходните и заключителни разпоредби на удължителния закон, които имат „трайно действие“.

Подкрепа за бюджета изрази депутатът от „ДПС-Ново начало“ Йордан Цонев, според когото основната слабост на документа е „липсата на смелост“.

Парламентарната група обаче ще даде подкрепата си заради запазения ръст на заплатите в сектор „Сигурност“ и възнагражденията в сферата на образованието, както и заради запазената инвестиционна програма за общините.

Според него е грешка, че е отпаднала идеята за сливането на НАП и Агенция „Митници“.  

„За мен лично като финансист най-силното основание е, че това е последният бюджет в лева и не бих изтървал историческата възможност да гласувам за него“, каза Цонев.

Бюджетът беше подкрепен и от трите комисии, участвали в съвместното заседание.