Бизнесът в България усилено инвестира в иновации и дигитална трансформация

Българският бизнес усилено инвестира в иновации, дигитална трансформация и наемане на служители на пълен работен ден, докато се ориентира в сложната среда, белязана от икономическа несигурност и регулаторни предизвикателства. Това показва новото проучване "Барометър на предприемачеството на EY - EY Entrepreneurship Barometer", част от регионалния анализ за Централна, Източна и Югоизточна Европа, проведено сред 1031 компании в региона, включително в България.

Фокус върху продуктовите иновации

Компаниите у нас гледат по-оптимистично на условията за бизнес в България в сравнение с тези в Централна и Източна Европа. Проучването разкрива и ясно изразен стремеж към продуктово развитие, технологична интеграция и подобряване на процесите в компаниите за повече ефективност. 65% от анкетираните заявяват, че поставят приоритет върху продуктовите иновации, което е значително над средното за региона от 53%. В нашите съседки Гърция и Сърбия бизнесът приоритизира също продуктовите иновации, докато в Румъния на преден план излизат иновациите в производството (60%).

„Българските предприемачи ясно показват, че се стремят да направят бизнесите си устойчиви чрез стратегически иновации и инвестиции в хора и екипи. Въпреки геополитическите и икономически предизвикателства фокусът на предприемачите остава развитието и растежът на техните компании“, коментира Николай Гърнев, управляващ съдружник за България и Югоизточна Европа в EY. 

Силен дигитален фокус

Над две трети (71%) от компаниите споделят, че през последната една година използват все по-засилено изкуствен интелект (AI), като правят подобрения в уебсайтовете и дигиталното си присъствие на фона на 65% за региона.

Други 58% увеличават дейностите по онлайн маркетинг и електронна търговия, на фона на среднo 52% за Централна и Източна Европа. Забелязва се и съществен ръст при използването на облачни технологии и CRM системи.

Все още недостатъчно инвестиции в изкуствен интелект

Въпреки че 87% очакват изкуственият интелект да подобри производителността и качествения контрол, над половината от българските компании все още не са направили съществени инвестиции в технологията. Компаниите у нас, които вече използват активно AI, са го внедрили най-вече в процесите си за анализ на данни (87%). Много по-малко изкуственият интелект е приложен при работата с клиенти под формата на чатботове и автоматизирани системи за комуникация, административните задачи и маркетинговите процеси (40%).

В Централна и Източна Европа разликата в отговорите не е толкова голяма, като на преден план отново излиза анализът на данни (55%), маркетинговата оптимизация (43%) и използването на AI за личностно развитие (38%). Изкуственият интелект се използва основно за анализ на данни и в съседните на нас страни – Гърция (76%), Румъния (73%) и Сърбия (85%). Необичайно е, че никой в българския бизнес не използва AI за оптимизация на веригата си на доставки, докато в другите страни това правят около 10% от компаниите.

Данните от Барометъра на предприемачеството на EY показват още, че бизнесът не гледа еднозначно на новата реалност, в която AI се намесва в процесите им. 40% от запитаните у нас виждат рискове за поверителността на данните, а още толкова се притесняват от липсата на ясни правила и стандарти за използването му. Подобна е ситуацията и в другите страни в региона.

Ангажимент за разширяване на капацитета на работната сила

Сериозен ангажимент за разширяване на капацитета на работната сила се посочва от 65% от българските предприятия, които планират да наемат повече служители на пълен работен ден, в сравнение само с 48% в региона.

Нуждата от повече хора е изключително осезаема и работодателите са готови да поемат ангажимент към хората, но трудностите при наемането им са огромни. Това казват 65% от българските компании – те търсят начини да разширят капацитета на работната сила, като наемат служители на пълен работен ден. Това е значително над средното за региона (48%), но 71% срещат трудности при намирането на квалифицирани кандидати.

Разходите за труд и ангажираността на служителите също са сред основните притеснения. 1/3 от фирмите у нас ще запазят същия брой хора през следващите 12 месеца и само 3% обмислят съкращения. Около нас само в Гърция планират да наемат повече служители на пълно работно време (67%), докато в Сърбия този процент е 52 на сто, а в Румъния това планират под половината работодатели - 46%.

Българските работодатели изпитват най-сериозни трудности при намирането на кандидати с необходимите умения (71%) и с нужния опит (68%), показват данните. Едва след това и с двойно по-малко отговори се нареждат привличането на достатъчно кадри за свободните позиции (39%), намирането на хора в рамките на съответното населено място (29%) и конкурирането с други компании в района (26%).

Финансиране

Мнозинството от българските компании (68%) споделят, че реинвестициите са основният начин за финансиране на растежа на техните бизнеси. Кредитите от различни финансови институции са широко разпространени и 19% от компаниите ги определят като основен инструмент за финансиране на иновациите при тях. Интересно е, че едва 6% от компаниите посочват външните инвеститори за възможен източник на финансиране, а други 6% - правителствени грантове и субсидии.

Планове за инвестиции

Пазарната несигурност и рисковете от неблагоприятно развитие на икономическата ситуация играят основна роля като пречка пред бизнеса да реализира своите инвестиционни планове – това посочват 71% от запитаните. Други 55% се тревожат от геополитическата нестабилност, а 48 на сто биха променили нагласата си за инвестиране заради регулаторни и политически промени и натиск.

Близка е картината в Централна и Източна Европа, където също икономическите рискове и пазарна несигурност влияят най-много на инвестиционните намерения (58%), но впечатление прави, че на второ място в общите данни се открояват липсата на налични средства и финансовите ограничения, посочени от 41% от компаниите. В Румъния например икономическият риск и пазарната несигурност са още по-значим фактор, който посочват 75% от анкетираните, а в Гърция това притеснява 61% от бизнеса.

Очаквания за следващите 12 месеца

В България 94% от анкетираните очакват негативно въздействие върху финансовата стабилност на бизнеса си от повишаването на разходите за труд, което е значително повече спрямо 85% в Централна и Източна Европа. 81% от българските компании очакват последици от геополитическата нестабилност, в сравнение със 74% в региона. Това показва по-голяма чувствителност на българските фирми към геополитическите фактори, които влияят върху тяхната финансова устойчивост.

Докато 71% от българските респонденти очакват отрицателно въздействие от инфлационния натиск, в Централна и Източна Европа този дял е по-висок – 78%. Това показва, че инфлацията е съществен проблем и за всички, но е малко по-силно изразена в региона. В Гърция например напред като фактор излизат по-високите експлоатационни разходи (82%), а в Румъния геополитическата нестабилност (90%).

Въпреки предизвикателствата проучването отчита ясно изразена ангажираност към дългосрочното развитие — 90% от българските предприемачи не планират да продават част от своя бизнес в близко бъдеще, което подчертава силния предприемачески дух и стремеж към устойчивост. 

Препоръки

По-смели инвестиции в изкуствен интелект и дигитални решения

Проучването показва, че българските бизнеси разпознават категоричната заявка на технологиите с изкуствен интелект и тяхната добавена стойност във всяка една сфера от управлението. Препоръчват се по-смели и навременни инвестиции в технологии с AI, които могат да подпомогнат решаването на предизвикателства, свързани с продуктивността и оперативната ефективност, оптимизациите, ангажираността на клиентите и екипите, а оттам и цялостната конкурентоспособност спрямо пазара.

По-активна позиция спрямо регулациите

Регулациите могат да направят работата на бизнесите твърде сложна, но от друга страна дават структура и правила за всички. Застъпничеството за по-ясни разпоредби и предоставянето на ресурси, които да помогнат на бизнеса да се ориентира в сложни регулаторни процеси, може да насърчи иновациите и растежа. Опростяването на тези процеси ще намали бюрократичните бариери, които възпрепятстват предприемаческите дейности.

По-добри условия за привличане и задържане на служителите

Компаниите правят много за привличане на хората, но е необходимо да се фокусират върху подобряването на компенсационните пакети, възможностите за по-дългосрочно кариерно развитие, както и създаване на култура на компанията, която да е силно привлекателна за хората. Тези три неща силно ще подпомогнат разрешаването на предизвикателствата при намирането на кандидати с необходимите умения.

Разпознаване на финансовото образование и насърчаване на формално планиране на приемствеността в компаниите за запазването на богатството в дългосрочен план. Насърчаването на финансовото образование за собствениците на бизнес и техните наследници е жизненоважно. Прилагането на стратегии за редовни финансови прегледи и дългосрочно планиране може да подобри финансовата устойчивост, осигурявайки дългосрочния успех на бизнесите.

Барометърът на предприемачеството вече няколко години проследява променящите се нагласи на компаниите спрямо бизнес средата, възможностите за реализиране на проекти и трудностите, които съпътстват процеса. Изследването включва 1031 отговора от компании в 16 страни в Централна и Източна Европа, включително България. Участват фирми от над 20 бранша, като най-много са тези от производствения сектор, технологиите и търговията. Половината от включените компании са на пазара над 20 години, имат повече от 50 служители и приходи до 10 млн. долара. Проучването е проведено през март 2025 г.