Митата на Тръмп надвисват над последните британски стоманодобивни градове

Сега съоръжението отново е под правителствен контрол. Властите бяха принудени да се намесят, след като Jingye не успя да осигури жизненоважни доставки, за да поддържа пещите.

Оттук нататък бъдещето на Скънторп е несигурно. Някои настояват лейбъристкото правителство да национализира напълно обекта.

Но Джонатан Карутърс-Грийн, анализатор в консултантската компания MEPS International, смята, че министрите ще бъдат предпазливи към тази опция поради огромните потенциални разходи и усложнения.

Като алтернатива, заводът може да бъде продаден на друг чуждестранен купувач.

Въпросът с американските мита

Над всичко това надвисва въпросът какво ще стане с митата на президента на САЩ Доналд Тръмп и как това ще се отрази на британската стомана.

Добрата новина е, че Обединеното кралство беше освободено от изненадващо увеличение на митата миналия месец.

Но стоманодобивните компании все още са разочаровани, че първоначалният план за намаляване на митата за британска стомана до нула все още не е договорен.

Има два препънати въпроса. Първият, според източници от стоманодобивната индустрия, е, че американските търговски преговарящи са затрупани с огромен обем работа, която трябва да свършат, докато преговарят едновременно с останалия свят.

Но втората причина е, че в САЩ има опасения, че най-големият производител на стомана в Обединеното кралство, Tata, вече не произвежда стомана от нулата.

След като затвори доменните си пещи, компанията вече не „топи и излива“ стомана, а по-скоро внася необработена такава от Индия, която да бъде модифицирана във Великобритания, което води до някои въпроси в САЩ дали тя изобщо се брои за британска стомана.

Ако и когато бъде сключена сделка за нулеви мита за стоманата, тя вероятно ще включва квоти, над които ще се начисляват мита, което ще постави таван на бъдещия растеж на износа за САЩ.

Индустриите на бъдещето

Редкар вече предприема стъпки в тази посока. Изоставеният терен, където някога се е помещавал стоманодобивният завод на града, сега е в центъра на амбициозно преустройство, ръководено от Корпорацията за развитие на Саут Тийс.

Старите стоманодобивни съоръжения са изравнени със земята, за да се направи място за възобновяема енергия и улавяне и съхранение на въглерод.

Мениджърите на проекта Teesworks казват, че са създали над 2000 „дългосрочни“ работни места - и се надяват да те да нараснат до 20 000.

Но миналата година, преглед на централното правителство разкритикува „неподходящите решения и липсата на прозрачност“ в корпорацията и разглежда причините, поради които частните предприемачи в крайна сметка слагат ръка върху голяма част от обекта.

В изявление по местното радио през май Teesworks заявим че е осигурила „милиарди паунда инвестиции за региона“.

Бившият работник в сектора Райън Дейвис се присмива на предположението, че стоманодобивните работници безпроблемно ще бъдат преквалифицирани, за да започнат нова работа в офис.

„Когато идваш от среда с 33 години опит в стоманодобивната промишленост, влизането в офис е твърде радикална промяна“, казва той.

В крайна сметка бъдещето на тези градове може да зависи от по-широката съдба на стоманодобивната промишленост на Обединеното кралство. И има известен повод за оптимизъм.

Правителството настоява, че Скънторп и останалата част от британската стоманодобивна промишленост имат бъдеще, не на последно място заради голямото увеличение на разходите за отбранителна промишленост, изискваща големи количества стомана.

Гарет Стейс, генерален директор на търговската група UK Steel, обаче изразява скептицизъм. Според него съществува един мрачен сценарий, при който Обединеното кралство ще „продължава да произвежда все по-малко и по-малко“, стомана.

И все пак той вярва, че с някои съобразени политики, стоманодобивът може да се съживи дори при този сценарий. По-специално, той иска да види действия по отношение на цените на енергията, както и политики за обществените поръчки, при които правителствените ведомства да купуват повече стомана от Обединеното кралство, вместо от чужбина.

„Ако проработи, за първи път от много, много дълго време, всъщност ще имаме някаква надежда за бъдещето“, изтъква Стейс.