Реформите в образованието включват интегрални изпити и акцент върху математиката

Реформите в българското образование включват промяна в учебните програми, въвеждане на интегрални изпити с акцент върху математиката и природните науки и най-вече практическо обучение, за да се подобри функционалната грамотност. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, който участва във форум на Икономическия университет и УНСС във Варна, посветен на приемането на страната в еврозоната.

Вълчев посочи, че скоро ще обявят подробности за интегралните изпити, а преди началото на учебната година - за практическите задачи, които учениците ще трябва да решават, за да се подобри функционалната им грамотност.

"Краткосрочната реформа ще включва да направим интегралните изпити в 7 и 10 клас. Ще ги анонсираме тази седмица. Включва и промяна в учебните планове, която ще увеличи часовете по математика и природни науки малко повече, малко по-малко по български език, география, история за сметка на чуждоезиковото обучение на профилираната подготовка“, каза министърът на образованието. И уточни, че това не означава, че ще отпаднат чуждите езици.

„Напротив с малко ще ги намалим. Най-лошите ни резултати са по математика и природни науки… Ще вкараме повече практически задачи, които ще изискват и базови знания от природните науки", посочи Вълчев.

Красимир Вълчев не очаква приемането на еврото да доведе до сътресения в системата на образованието.

"Няма съмнение, че ползите от приемането на еврото ще са дългосрочни и осезаеми, в дългосрочен план ще сме по-свързани, по-проспериращи, доверието в страната ни и в банковата ни система ще се повишава", посочи министърът, който заедно с ректорите на Икономическия университет във Варна проф. Евгени Станимиров и на Университета за национално и световно стопанство - проф. Димитър Димитров, откри конференция за перспективите пред страната ни след приемането на еврото. 

Форумът събра учени, експерти и представители на двете висши училища. Сред акцентите в дискусиите са стабилността на еврото в глобалната икономика, банките и спестяванията на българите, инфлационните процеси, докладите за конвергенцията на ЕК и ЕЦБ.

Ректорът на ИУ-Варна проф. Евгени Станимиров посочи, че първият позитивен ефект от еврото е, че страната ни вече повиши кредитния си рейтинг. По думите му трябва да говорим не само за еврото, а за “нас и еврото” - за това какво ще се случи с обществото, и то с факти, така че да се води стойностна дискусия по темата без популизъм.

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров посочи, че сега е много добър момент за въвеждане на единната валута и коментира някои от разпространените митове свързани с единната валута.

Доц. д-р Янко Христозов от УНСС представи анализ на инфлационните процеси в страни от еврозоната. Той показа, че инфлацията в страните от Източна Европа, които въведоха еврото през последните 15 години – като Словакия, Естония, Хърватия – е сходна.

(По БТА и БНР)