Кои митове в образованието често ни подвеждат?

Образованието често е уязвимо на митове и илюзии, които са изключително трудни за опровергаване, защото винаги съдържат зрънце истина. Съществуват масовите заблуди относно това как реално се случват ученето и преподаването и защо традиционните подходи в класната стая често ни подвеждат. Това каза проф. Пол Кършнър, образователен психолог, в предаването „Диалог за бъдещето“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Заблудите в образованието и невидимото учене

Според събеседника съществуват няколко ключови причини за широкото разпространение на заблудите в образованието. Първата от тях е свързана с факта, че почти всеки е прекарал между 8 и 18 години в училище. Това създава измамното усещане у неспециалистите, че разбират в дълбочина как работи преподаването, тъй като са били дълго време въвлечени в процеса.

Всъщност те виждат само външната страна, без да осъзнават какво наистина се случва, когато човек усвоява знания. Втората причина е податливостта на образователната сфера към маркетинг и продажба на идеи от инфлуенсъри. Хората са уязвими да повярват на всеки, който звучи убедително или носи бяла престилка, дори той самият да не разбира сложната материя.

Основният проблем, отбеляза проф. Кършнър, е, че ученето се случва изцяло в главата на човека и на практика е невидимо. Поради това много дейности в класната стая изглеждат като учене, но реално не водят до такова.

Ангажираност срещу знания: Проблемът с проектите

Когато децата работят заедно в класната стая и изглеждат щастливи, често се създава илюзията за успешно усвояване на материала. Гостът прави ясно разграничение между поведенческа, емоционална и когнитивна ангажираност, като подчертава, че само когнитивната предсказва реални знания. Проблемът се корени в това, че учителите и родителите често приемат вложеното емоционално усилие в даден проект – например изработването на зрелищен макет на вулкан от папиемаше – за неоспоримо доказателство за постигнат напредък.

Единственият начин да разберете дали нещо е научено е като го проверите правилно, след като учебната ситуация е приключила. А това често не се прави.

Проф. Кършнър обясни, че след като децата са прекарали седмици в изработване на макет, никой не ги пита за разликата между лава и магма или как тектониката на плочите влияе на изригването. Тъй като всички са вложили много усилия, е изключително трудно да се признае, че те може би са били безполезни за същинското образование. За да има ефект, учениците трябва да манипулират когнитивно информацията и да мислят дълбоко върху нея.

Кумулативното оценяване и пътят към успеха

В образователната система битува масовото разбиране, че първо трябва да мотивираш ученика, за да очакваш каквито и да било резултати. Когнитивната наука обаче твърди точно обратното – самото постижение произвежда мотивация. Мотивацията е ключова, само за да се накара детето да започне нещо извън зоната си на комфорт, коментира гостът.

За да продължи напред и да не се откаже, то трябва да преживее успех. Затова е критично важно педагозите да избират стъпки, които са достатъчно големи, за да предизвикат ученика, но и достатъчно малки, за да му гарантират постижение и да предотвратят чувството за провал.

Фундаментална е и разликата между моментно представяне и реално учене. Краткосрочното представяне е напълно ненадежден индикатор за знания. Събеседникът коментира, че решението на този проблем се крие в преминаването към кумулативно оценяване. Вместо да се правят финални изпити върху отдавна забравен материал в края на годината, тестовете трябва постоянно да включват както нови, така и стари теми. Това принуждава учениците да използват практиката на извличане на информация и така наречения ефект на разпределянето във времето.

Ученето е нещо, което е завинаги. То е промяна в дългосрочната ви памет. Затова всичко, което правите в преподаването и образованието, трябва да е насочено към тази дългосрочна памет, към промяната ѝ, така че да е там завинаги.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Диалог за бъдещето“ може да гледате тук.