Избори за редовен главен прокурор - най-рано през лятото

Избори за редовен главен прокурор може да има най-рано в началото на лятото. Това заяви по БНТ министърът на правосъдието доц. Атанас Славов. „Единственият вариант това да се случи по-скоро е Законът за съдебната власт да се приеме в рамките на месец след конституционните промени, което е малко вероятно“, допълни той.

Славов смята за реалистично цялата процедура да отнеме около половин година. „Това е реалистично с оглед на преструктурирането на Висшия съдебен съвет и това, че ще имаме отделен прокурорски съвет, който ще избере главен прокурор“, обясни той.

Правосъдният министър съобщи, че министерството ще има свои предложения за промени в Конституцията, които са в резултат на редица срещи с представители на съдебната власт и академичните среди в последния месец. Според него това ще бъдат много по-изчистени текстове по спорните въпроси.

“Моята работа като министър е да дам възможности на действие на депутатите, които са съгласувани с основните фактори в съдебната система след процес на осъждане. Именно това ще направя със становището, което Министерството на правосъдието ще изрази следващите седмици”, посочи Славов.

Според него остава безспорно предложеното окончателно разделяне на ВСС и прокурорски съвет в съответствие с препоръките на Европейската комисия и Венецианската комисия. Двата съвета ще бъдат разделени, но ще могат да си взаимодействат по общи теми, свързани с бюджета и обучението на магистратите.

“Необходимо е още доизясняване на правомощията на главния прокурор, както и решение на въпроса за мандата на тримата висши ръководители. В тази връзка министерството ще предложи разумни и балансирани формулировки”, допълни министърът.

Атанас Славов разкритикува решението на Върховния административен съд да не заседава извънредно в събота преди изборите на 29 септември, за да определи дали е законосъобразна отмяната на машинния вот. ВАС заседава след първия тур - в понеделник, на 30 септември.

"Високият обществен интерес да имаме прозрачен изборен процес в изпълнение на изискванията на Изборния кодекс - тоест с машини и с хартиено гласуване, предполагаше Върховният административен съд да намери време и възможност в съботния ден да се събере и да се произнесе. Още повече, че в самите закони е записано, че в такава ситуация съдът трябва да се произнесе незабавно. Именно защото става въпрос за едно от основните конституционни права на гражданите - правото на гласуване и считам, че това трябваше да е реакцията на съда", коментира правосъдният министър.