Кои са спорните моменти в Закона за прозрачност и представителство на интереси

Законът за прозрачност и представителство на интереси беше приет малко прибързано, но технологично има време повече от година, докато той заработи. Това мнение изрази Димитър Марков, директор на правната програма на Центъра за изследване на демокрацията, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.

„При редовно правителство със стабилен парламент би могло да се постави на преразглеждане част от най-спорните части от закона, без да се стига до президентско вето и разглеждане от Конституционния съд“, казва юристът.

Според него сега част от дефинициите имат нужда от прецизиране и след година прилагане със сигурност ще има нужда от ревизия.

„Законът за прозрачност и представителство на интереси е нужна и дори закъсняла регламентация, тъй като е нужна прозрачност между отношенията на държавната власт и представителите на интереси. Един от проблемните въпроси, който не беше изчистен, е представителството на какви интереси следва да бъде предмет на този закон. Законът във вида, в който вероятно е приет, не прави разлика между частен, групов и обществен интерес“, посочи Марков.

Той обясни, че в повечето държави общественият интерес, наречен застъпничество, е предмет на съвсем различна регламентация и не бива да се смесва с това, което наричаме „лобизъм“ в частен и икономически интерес.

По думите му законът в сегашния вид остава много голяма част от уредбата на подзаконовите актове. „В зависимост от това какво пише в тях ще може да преценим до каква степен самият закон е проблематичен. Проблемите, които притесняват неправителствения сектор, вероятно биха могли да бъдат изчистени“, уточни юристът.

Той предположи, че едва ли законът ще започне да се прилага скоро, тъй като начинът, по който е предвиден бъдещият регистър, не е лесен за изпълнение и представлява сложно технологично решение.

Марков смята, че когато един закон създава предпоставки за различно тълкуване това е проблем. „Тези неясноти дават възможност за превратно тълкуване, което би било да бъде в ущърб например за НПО сектора“, предупреди той и добави, че около 20% от работата на неправителствените организации, като Центъра за изследвания на демокрацията, е организация на събития, писане на доклади и препоръки. В сегашния вариант на закона това би попаднало в режима на представителство на интереси. „Всичко това ще трябва да бъде регистрирано в регистъра или организацията би подлежала на финансова санкция“, очаква юристът.

„За съжаление, в България сме станали свидетели на редица добри намерения, които финишират в групата на „бухалките““, обясни Марков и допълни, че примери за това са специализираните съдилища и антикорупционната комисия, които вече ги няма. 

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.