НАТО ще има трудности да попълни резервите си от оръжия

Държави от НАТО са призовали военни компании да увеличат производството си, за да бъдат попълнени запасите и изпратени нови оръжия към Украйна, пише Bloomberg, позовавайки се на свои източници. Войната в Украйна навлезе в своя осми месец и много от страните, които изпращат военна помощ за страната, вече поизчерпват своите резерви от оръжия и боеприпаси, посочва още агенцията.

Страните от НАТО от бившия социалистически лагер пък предоставиха на Киев въоръжение от съветско време и сега се нуждаят от ново, модерно въоръжение.  А Алиансът трябва да укрепи Източния фланг.

Компаниите от военно-отбранителния комплекс в САЩ и Европа вече отчитат растящо търсене на противотанкови оръжия, противовъздушна отбрана и друго оборудване. Но ще им бъде трудно бързо да разширят производството след десетилетия на ограничени поръчки и може да отнеме години, преди да успеят да отговорят на увеличеното търсене. В Европа много компании ще трябва да инвестират отново в производствените линии, след като разходите за отбрана намаляха след края на Студената война.

Едва след анексирането на Крим от Русия Европа започна отново да харчи за отбрана, посочва още Bloomberg.

Фокусът на производството също се измества - към тези оръжия, които имат успех в Украйна (като например оръдията за залпов огън HIMARS, разработени през 90-те години на миналия век, ракети Stinger и противотанкови системи Javelin).

Компанията, която разработва ракетите Stinger - Raytheon Technologies, коментира през пролетта, че Министерството на отбраната на САЩ не е поръчвало от тези ракети в последните 18 години и някои от частите вече просто не се произвеждат и те ще трябва да бъдат преработени.

През май Raytheon Technologies получи поръчка за 1300 ракети Stinger на стойност 624 млн. долара, като в договора е предвидено и модернизиране на ключови компоненти и ускоряване на производството.

От организацията на търговците на аерокосмическа и отбранителната индустрия в Европа ASD пък коментират, че сега трябва да бъде направена пълна промяна в конфигурацията на индустрията. "Навлизаме в напълно различна игра", коментира Буркард Шмид от асоциацията и допълва, че производството трябва да се разшири съществено, а това изисква огромни усилия.

Сред предизвикателствата за сектора е липсата на квалифицирани работници, както и нуждата от редки метали и чипове за производството.

До този момент Украйна получи военна помощ на стойност милиарди долари под формата на въоръжение, оборудване и боеприпаси. Това е поставило под натиск дори и резервите от артилерийско оръжие с калибър 155 мм. В същото положение обаче е и Русия, която купи дронове от Иран и потърси артилерийски снаряди от Северна Корея.

Някои страни, като например Испания пък установиха, че част от въоръжението, което първоначално бяха обещали на Киев, е в окаяно състояние след години по складовете. Срокът на годност на оръжията също трябва да се съобрази, когато се правят новите поръчки за попълване на запасите, съветват още експерти.

Досега Киев не е получил западни бойни самолети (макар че иска), но анализ на ЕС показа, че общността трябва да модернизира своите флотилии, както и да разшири количествата бойни танкове и бронирани машини, фрегати, подводници и т.н.

Според военните в Украйна в днешните (10 октомври) си масирани атаки срещу украински градове Москва е изстреляла 85 крилати ракети от типа "Калибър", "Искандер", Х-101 и Х -55, като украинското ПВО е успяло да свали 45 от тях. Целите са енергийната инфраструктура и хората, коментира във видео по време на обстрела украинският президент Володимир Зеленски.

След масираните удари Германия съобщи за доставката на първата от четирите обещани системи за въздушна отбрана IRIS. Върховният представител по въпросите на външната политика на ЕС Жозеп Борел обеща увеличаване на военната помощ за Украйна.