Годината на войната в Украйна

"Година Украйна устоява", каза по време на своето историческо посещение в Киев американският президент Джо Байдън. Историческо, не защото това е първата визита на американски президент в Украйна - Джордж Буш - младши беше в страната преди 15 години. Самият Байдън на няколко пъти посети Украйна като вицепрезидент на САЩ. Но на 20 февруари той беше в Украйна, когато войната продължава с пълна сила вече 12 месеца, и неговата визита беше израз на ясната подкрепа на Запада към украинците.

24 февруари 2022 година ще остане в главата на всеки европеец като началото на най-мащабната война от Втората световна война насам в Европа. Всичко започна като "специална военна операция", вероятно планирано да свърши в рамките на дни, но продължава вече година. Целта ѝ се промени на няколко пъти - от "денацификация" до "демилитаризация", от "осигуряване на вода за Крим" до "защита на руското население, език и култура".

Виновните също се менят - от "престъпния режим в Киев" до колективния Запад.

Още в първите дни на войната съседните държави отвориха границите си за милиони бежанци, докато руските войски бързо напреднаха, превземайки части от Запорожката, Хаковска  и Херсонската област, както и укрепвайки позициите си в Донбас. Километрична колона от танкове се отправи към Киев и никой не вярваше, че действително Украйна ще издържи дълго. Президентът Володимир Зеленски изненада всички, отхвърляйки предложения  за евакуация в чужбина или поне в западните части на Украйна.

Движението на фронтовата линия в Украйна. Графика: Bloomberg

Постепенно през март защитните механизми в украинската държава се задействаха и военните спряха настъплението към Киев. Започнаха и първи преговори за мир - в съседната държава Беларус, която е далеч от безпристрастен наблюдател в този конфликт, предвид близостта на Минск до Кремъл и фактът, че руски военни се подготвяха за щурм през територията на страната.

Тогава украинският президент беше готов на разговори на всякакво ниво, коментирайки, че бил отворен за разговори винаги в годините начело на страната си. Руският президент Владимир Путин обаче смяташе, че двамата няма какво да си кажат. В неговото обкръжение коментираха, че не е задължително президентите на две воюващи държави да разговарят за постигане на мир.

 Конфликтът между Украйна и Русия тлее от 2014 година, когато Москва едностранно анексира Крим и разположи свои военни в Донбас. Малко преди това заради протести на Майдана свалиха проруския президент Виктор Янукович, който избяга в Русия.

През този първи месец на военни действия Русия се отказа от целта си да превземе Киев в знак на "добра воля", а отстъпвайки от покрайнините се установиха престъпленията на руските военни в Буча. За Киев те са първото явно доказателството, че Москва няма скрупули, за да постигне своите намерения.

През април запомнящ се е обстрелът на гарата в Краматорск, което също като Буча беше определено от Киев като военно престъпление на руснаците. Загинаха десетки, сред които жени и деца, които се евакуираха от града. В същия ден в Киев пристигна председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, която донесе апликационните форми, които Украйна да попълни, за да кандидатства за член на ЕС.

Април донесе и един от големите успехи на украинските военни - потопяването на флагмана на руския Черноморски флот, крайцера "Москва". 

През май падна и последната крепост на украинската съпротива в пристанищния град Мариупол - "Азовстал". Заводът на Ринат Ахметов беше напълно разрушен и едва ли отново ще може да бъде възстановен. Стотици военни, полицаи, граничари, доброволци и други, воюващи в защита на града бяха пленени.

До този момент Украйна получава ограничена военна помощ, макар че президентът Зеленски прави обръщение след обръщение към националните парламенти, европейски и международни институции. Обществената подкрепа обаче е силна и до голяма степен това обръща и нагласите на политическите лидери. Така Украйна започна да получава обещания за по-сериозно въоръжение.

Благодарение на подкрепата на публиката Украйна спечели състезанието за европейска песен - "Евровизия", и през тази година ще е условен домакин на събитието. От съображения за сигурност, тъй като войната все още изглежда далеч от своята развръзка, тази година "Евровизия" ще се проведе във Великобритания.

През май Финландия и Дания, които дълго пазеха своята неутралност, подадоха молби за членство в НАТО. Техните армии от десетилетия са по стандартите на Алианса, макар и формално да не са част от него. Причината за внезапното желание за влизане в организацията е именно войната в Украйна. Лидерите на Франция и Германия посетиха Киев през юни 2022 г. Снимка: President.gov.ua

През юни голямата европейска тройка - германският канцлер Олаф Шолц, френският президент Еманюел Макрон и италианският премиер Марио Драги, пристигна на посещение в Киев. Украйна получи и дългоочакваните системи за залпов огън HIMARS, които промениха съществено хода на войната.

След дълги преговори страните от ЕС се разбраха за забрана на вноса на руски петрол, която влезе в сила от 5 декември. Украйна получи и едно от най-големите политически признания - статут на кандидат за член в общността (с уговорката, че придвижването до пълноправното членство може да отнеме десетилетия).

Краят на юни месец донесе и освобождаването на Змийския остров, за който след време френски военни ще признаят, че е използвана максимална креативност - остворът е освободен със самоходни гаубици Caesar и украинските им аналози "Богдана".   Доклад, цитиран от  New York Times, ще покаже, че украинците са поставили гаубиците на барджи, тъй като далекобойността им не е достигала. В НАТО наричат украинците "армията на Макгайвър" - препратка към популярния сериал, в който героят импровизира и използва за оръжие всичко, което му попадне.

Освобождаването на Змийския остров слага край на планове за морски десант към Одеса, а няколко месеца по-късно отваря и износа на украински зърнени храни.

Доставките на системите за залпов огън HIMARS променят значително хода на войната през юли. Украйна започна да обстрелва складове с муниции, логистични и командни центрове на руската армия на територията на страната си. През този месец Русия започна да намалява доставките на газ по ключовия "Северен поток 1". "Газпром" обясни причината с недоставена след ремонт турбина за газопровода, а Германия дълго време настояваше, че нужният елемент чака да бъде взет от руската страна.

Август ще се запомни с взривове на ключово военно летище в Крим и споровете кой обстрелва Запорожката АЕЦ.

През септември Украйна предприе мащабна контраофанзива, довела до освобождаването на Харковска област. Оттеглянето от Изюм отново показа военните престъпления, извършени от руснаците. Руският президент Владимир Путин обяви "частична мобилизация", която да осигури нови 300 хил. войници за фронта в Украйна.

В края на месеца Русия анексира Донецка и Луганска област, както и части от Запорожка и Херсонска област, макар че не контролира изцяло териториите. Това се случи след провеждането на референдуми, чиито резултати са признати единствено от Русия и Северна Корея. В отговор Киев подаде молба за ускорено членство в НАТО. 

Взривове спряха напълно работата на "Северен поток", а Германия започна да строи спешно терминали за втечнен газ - идея, която разискваше от години, но винаги оставаща назад на фона на тръбния газ, който страната получаваше от Русия.

Войната мина в нова фаза през октомври, след взрив на Кримския мост. Москва обвини за това Украйна и започна масови ракетни обстрели над територията на страната, целейки се в обекти на гражданската инфраструктура - основно енергийни. Преди началото на зимата милиони домакинства с часове са без ток и доставка на топлинни услуги и Украйна обвинява Москва в тероризъм. Институции и отделни държави признават Русия за държава, спонсорираща тероризма.

Това обаче не спира украинската офанзива и в средата на ноември беше постигната най-голямата победа до този момент - освобождаването на Херсон. Той е единственият областен град, окупиран от руските военни от началото на пълномащабната война през февруари.

Мащабните ракетни обстрели - в някои вълни се използват повече от 70 крилати ракети и допълнително артилерия, ирански дронове и ракети С-300, започнаха да променят отношението на Запада към войната и от предпазливите коментари за поддръжка, заявките на международните институции като НАТО и политическите лидери са твърдо, че Украйна ще има подкрепа, колкото е необходимо до победата.

Украинският президент Володимир Зеленски направи първата си визита извън Украйна от началото на войната в САЩ през декември. Посещението му е свързано с преговори за ново оръжие, което да подсигури пролетната офанзива на украинската армия. При разговорите във Вашингтон той осигури системи Patriot  за страната си, както бронетранспортьори и се заговори за доставки на модерни западни танкове.

Одобрението на доставките на танкове стана в края на януари, когато Германия най-накрая даде "зелена светлина" за доставките на Leopard. Малко преди това Великобритания съобщи, че предоставя танкове Challenge, а САЩ - своя модел Abrams. В Русия виждат провокация в тези заявки, а в Украйна почти веднага започнаха преговори за доставката на самолети и далекобойни ракети. Снимка: Hollie Adams/Bloomberg

Русия започна нова атака към останалите под контрола на Украйна части от Донбас, опитвайки се да обкръжи Бахмут. В изпълнение на задачата след близо шест месеца обсади падна градчето Соледар, но на този етап украинските позиции край Бахмут все още удържат атаките. В тях Русия впрегна ЧВК "Вагнер", както и редовната армия. Но през февруари собственикът на частната военна компания Евгений Пригожин обвини на няколко пъти Москва, че не му предоставя нужните муниции.

Февруари се отличи и със силни дипломатически изяви. В началото на месеца  Володимир Зеленски направи "европейско турне", посещавайки в рамките на по-малко от 48 часа Лондон, Париж и Брюксел, където участва в заседанието на Европейския съвет. По време на визитите си украинският държавен глава направи приветствия пред британския парламент и пред европейските депутати, разговаря с краля на Великобритания Чарлз ІІІ и подари парче от руски самолет на белгийския крал Филип. В Париж той разговаря с френския си колега Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц.

Броени дни преди годишнината от началото на военните действия в Украйна пристигна американският президент Джо Байдън, който изрази безпрекословната подкрепа на западните съюзници на Киев.