Индия стана първата страна, осъществила кацане край Южния полюс на Луната

Спускаемият модул на индийския апарат "Чандраян-3" успешно кацна на Луната, съобщиха световните осведомителни агенции и БТА, позовавайки се на Индийската организация за космически изследвания (ISRO).

Модулът се спусна в района на Южния полюс на Луната - на същото място, където планираше да се позиционира претърпялата авария руска станция "Луна-25". Така "Чандраян-3" стана първият апарат, осъществил кацане в този район на естествения спътник на Земята.

Южният полюс на Луната е неизследвана територия, която според учените може да съдържа жизненоважни запаси от замръзнала вода и ценни елементи. Така Индия циментира своите растящи амбиции в областта на космоса и технологиите. 

Спускаемият апарат с луноход в него се приземи на лунната повърхност в 6:04 ч. местно време, предизвиквайки радостни възгласи и ръкопляскания сред учените и официалните лица, които наблюдаваха събитието в южния индийски град Бенгалуру, отбелязва AP. 

"Това е победен вик на нова Индия", каза министър-председателят Нарендра Моди, цитиран от Ройтерс. Моди е заснет да развява индийското знаме, докато наблюдава кацането от Южна Африка, където е на посещение за срещата на върха на БРИКС.

След неуспешен опит преди близо четири години Индия влезе в историята, като стана първата страна, спуснала апарат в близост до слабо изследваната област на Южния полюс. Индия освен това става едва четвъртата страна след САЩ, СССР и Китай, успяла да осъществи кацане на Луната.

Успешното кацане на Индия идва само няколко дни след като руският апарат "Луна-25", който се беше насочил към същия лунен регион, се завъртя в неконтролируема орбита и се разби. Това щеше да бъде първото успешно руско кацане на Луната след 47-годишно прекъсване. Ръководителят на руската държавна космическа корпорация Роскосмос обясни неуспеха с липсата на експертен опит, дължаща се на дългото прекъсване на лунните изследвания след последната съветска мисия до Луната през 1976 г.

"Чандраян-3" е третият апарат за изследване на естествения спътник на Земята, който Индия изстрелва. Мисията стартира на 14 юли.

Шестколесният спускаем модул и луноходът на  "Чандраян-3" са оборудвани с инструменти,  които ще предоставят на научната общност данни за свойствата на лунната почва и скалите, включително за химическия състав. Очаква се луноходът, захранван от слънчева батерия, да функционира един лунен ден (14 земни дни), провеждайки серия от експерименти.

Неравният терен затруднява кацането на Южния полюс и на кацането на Индия се гледа като на исторически успех. Ледът в региона може да осигури гориво, кислород и питейна вода за бъдещи мисии.

Началото на индийската лунна програма беше поставено с орбиталния апарат "Чандраян-1", който беше изпратен към Луната през 2008 г.

Втората лунна мисия на Индия "Чандраян-2" стартира през 2019 г. и освен извеждането на апарат в орбита включваше и кацане на модула "Викрам". Тя завърши с неуспех - спускаемият модул се разби при сблъсъка с лунната повърхност, но орбиталната станция "Чандраян-2" продължава да обикаля около естествения спътник на Земята.