iBanFirst: Блокадата в Червено море няма да доведе до ускоряване на инфлацията

Българският бизнес с търговия с Азия е засегнат от кризата в Червено море заради нападенията срещу товарните кораби, които нарушават един от най-използваните търговски маршрути в световен мащаб. По последни оценки на ООН обемът на търговския трафик, преминаващ през Суецкия канал, е спаднал с повече от 40%. По-високи са разходите, удължава се времето за доставка, коментира Деан Тодоров, директор за България в компанията за международни плащания iBanFirst,.

„Червено море е основен търговски път за горива, най-вече нефт и природен газ, но е от значение и за зърнените култури, пътуващи за Европа. В нормални времена около 4,7% от общия внос на пшеница в ЕС преминава през пролива. Протокът Баб ел-Мандеб е важен за международната търговия, но не е стратегически, посочва Тодоров. – Корабите могат да го заобиколят, като преминат през нос Добра надежда. Това удължава пътуването средно с 15 до 20 дни, но стоките пристигат благополучно. Именно това се случва в момента“.

Международната търговия за пореден път се адаптира към нарастващия геополитически риск в този регион. След значителен скок разходите за превоз на товари започнаха да намаляват, въпреки че не са се завърнали към нивата си отпреди кризата. Съставният индекс на Drewry WCI, който проследява разходите за превоз на 40-футови контейнери по осем основни маршрута, включително спот курсовете и краткосрочните договорни курсове, се понижава с 3% през миналата седмица до 2836 долара.

Минимален риск от инфлация

Вече е ясно, че блокадата на протока Баб ел-Мандеб няма да доведе до ускоряване на инфлацията. „Разходите за превоз обикновено представляват само около 1,5% от индекса на потребителските цени, което е по-скоро пренебрежимо малко. Основният риск беше свързан със задръстванията на пристанищата, но той за щастие беше избегнат. Средното време за престой на един контейнер в Европа е около пет дни в сравнение с 25 и дори 30 дни по време на най-тежките периоди на Covid“, казва Тодоров.

Съществува обаче опасност от загуба на контрола върху един или повече от трите стратегически протока за международната стабилност: протока Формоза (от съществено значение за полупроводниците), Ормузкия проток (петрол) и Босфорския проток (пшеница). „Това са ключови зони за световната икономика, които не могат да бъдат заобиколени или заменени като протока Баб ел-Мандеб“, отбелязва Тодоров.

Според него блокадата на протока подчертава до каква степен морските маршрути вече не са безопасни.

Морската търговия и friendshoring

Намаляването на транспортните разходи и протекционизмът сега са двата основни фактора, които предизвикват friendshoring (преместване на бизнеса съответно в страни близки до основните пазари или в приятелски държави - бел.ред.), посочи Тодоров и даде за пример Мексико – страната замени Китай като първи търговски партньор на Съединените щати.

Според прогнозата на iBanFirst опасността за морската търговия ще бъде мощен фактор, който ще подтиква към преместване на бизнеса най-близо до целевия пазар през следващите години и десетилетия.