Влиянието на Китай в Латинска Америка тревожи Вашингтон

Новото голямо пристанище "Чанкай" край перуанската столица Лима - първият пристанищен терминал, финансиран от Китай в Южна Америка, символизира нарастващото влияние на Пекин в региона. Този гигантски проект, който ще промени регионалната икономика, е част от Новия път на коприната, стратегията, позволила на Китай да "изплете" външнотърговска мрежа, която покрива всички континенти. Забавянето на китайската икономика принуди правителството да намали инвестициите, но официалното откриване в края на миналата седмица на терминала в Перу свидетелства, че подходът не е изоставен и вече започва да дава своите плодове.

Търговията между Китай и Латинска Америка се е увеличила 35 пъти от 2000 г., за да достигне 500 млрд. долара през 2022 г., сочат данни на Икономическата комисия на ООН за Латинска Америка и Карибите.

Има две обяснения за този "апетит" на Пекин към Латинска Америка, съобщава радио "Франс ентер". Първото е, че в началото на XXI век  Китай се опита да си осигури имено оттам достъп до суровини, необходими за производството на батерии, както и до мед, желязо и други минерали. Впоследствие селскостопански продукти като бразилската соя спомогнаха за скока в търговията. Китай не е водещ търговски партньор само на Мексико и Колумбия.

Второто обяснение има по-политически характер. Китай възнамерява да заобиколи Запада и да изгради нови връзки със страните от Юга. Тази тенденция се очерта в голям мащаб в Африка, а в Латинска Америка процесът беше по-дискретен, но също е в ущърб на Вашингтон.

САЩ отдавна имат господстващо влияние в Латинска Америка, така че е изненадващо как дадоха поле за такава  свобода на действие на Пекин. В действителност Китай се възползва от "затъмнението", надвиснало над американските политици, твърде заети с "войната срещу тероризма" през годините на конфликтите в Афганистан и Ирак.

Администрацията на Байдън се опита да си върне инициативата, но направи твърде малко и го направи твърде късно. Предстои щафетата да поеме Доналд Тръмп. Още преди да бъде включен в правителствения екип, сенаторът Марко Рубио беше заявил, че САЩ не могат да позволят Латинска Америка и Карибите да се окажат в китайската сфера на влияние.

Програмата на новоизбрания президент няма да го направи особено популярен на континента, особено ако започне мандата си с експулсиране на милиони нелегални имигранти, предимно испаноговорещи. Същото важи и за очакваното "преследване" на китайски продукти, произведени в Мексико, за да се избегнат американските забрани.

Очакванията са политиката към Латинска Америка в ерата Тръмп да е по-агресивна, но новото пристанище в Чанкай дава сигнал на Вашингтон, че Китай вече има отчетливо предимство в район, смятан традиционно за "задния двор" на САЩ.

"От Чанкай в Шанхай"  този лозунг е все по-популярен в китайските икономически среди, увериха още през юни китайският лидер Си Дзинпин и президентът на Перу Дина Болуарте. Миналата седмица те откриха виртуално терминала от президентския дворец в Лима. Китайският президент беше там за срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС), където не пропусна да отбележи, че политиките на търговски протекционизъм и на едностранно налагане на правила трябва да бъдат отхвърлени в интерес на икономическата глобализация.

През първата година от експлоатацията на пристанището се очаква през него да преминат 1 милион контейнера. Съоръжението е построено от компания Cosco Shipping Ports, която притежава дял от 60 на сто от него. Фирмата има 30-годишна концесия за използване на пристанището, което в окончателния си вид ще се простира върху площ от 1,41 млн. кв. м.

Пристанище "Чанкай", което се намира на 80 км северно от Лима, първоначално ще разполага с четири кея, а в завършения си вид - с 15. Инвестициите в него възлизат на общо 3,5 млрд. долара.

"Освен че е дълбоководно пристанище, то е и първото интелигентно и екологично пристанище в Южна Америка",  заяви на церемонията китайския президент.

Според експертите създаването на този "Сингапур на Латинска Америка" се вписва идеално в инициативата "Един пояс, един път", целяща да изгради морска, сухопътна и ж.п инфраструктура в развиващите се страни и да разшири влиянието си в цял свят, пише френското издание "Трибюн".

"Всички китайски медии са възхитени от това откриване, символ в техните очи на важността на страните от Латинска Америка за Китай", подчертава Марк Лантейн, специалист за Китай в Арктическия университет на Норвегия. "Това е символично един от най-важните инфраструктурни проекти, финансирани от Китай в региона", потвърждава и Рис Дженкинс, специалист по китайските инвестиции в развиващите се страни в Университета на Източна Англия в Норич.

Пристанището в Чанкай превърна крайбрежния град с около 60 000 жители в гигантска търговска и логистична зона, която да играе водеща икономическа и стратегическа роля в Тихия океан. Преди началото на строителните дейности "цената на квадратен метър в района на Чанкай беше средно 2 долара, а сега е 35 долара", каза в интервю за хонконгския всекидневник "Саут Чайна морнинг пост" Хуан Алварес Андраде, кмет на район Чанкай.

"Основната цел на пристанището е да съкрати времето за свързване на Китай с Перу",  обяснява Ана Солис де Станге, специалист по отношенията на страните от Латинска Америка с Китай и САЩ щати в университета "Хелмут Шмид" в Хамбург.

Досега бяха необходими повече от 30 дни за транспортиране на стоки до Перу, страна, която винаги е представлявала една от основните врати към Южна Америка. Обещанието е пристанище "Чанкай" е да намали това време за пътуване с около 10 дни.

Според Ана Солис де Станге новото пристанище свидетелства за капацитета и желанието на Китай да инвестира в инфраструктурни проекти в Латинска Америка. Еднo послание колко важна е тази част на света за Пекин. Какъв ще е отговорът на Вашингтон и Доналд Тръмп?

/БТА/